Любопитно
Сателитните снимки показват, че Тибет се измества на изток
Сателитните снимки показват, че Тибет се измества на изток
Сателитни снимки разкриха, че Тибетското плато се придвижва на изток и го прави значително по-бързо, отколкото се смяташе досега. Европейската космическа агенция представи резултатите от мащабно проучване на литосферното движение във високопланинските райони и заключи, че разломните линии са много по-меки, отколкото обикновено описват класическите модели.
Изследването се основава на сателитен мониторинг на повърхността. Авторите са използвали над 44 000 радарни изображения, получени от инструмента на борда на Copernicus Sentinel-1. Радарните наблюдения позволяват интерферометрични измервания и записване на микро-измествания в релефа, които са невидими за конвенционалните изображения. След това изследователите са събрали над 340 000 интерферограми и са ги сравнили с данни от други сателитни системи за позициониране. Това е довело до много подробна карта на деформациите, разкриваща как платото се разтяга и свива последователно поради дълбоко вкоренени процеси.
Основното заключение е, че земната кора под планините не се държи като монолитна плоча, а по-скоро като вискозна среда. Това, което преди се смяташе за съвкупност от твърди блокове, всъщност е способно бавно да тече и да се измества – не да се разрушава внезапно, а да натрупва и разпределя напрежение.
Новата карта подчертава особено източната част на региона, там повърхността се движи на изток със скорост от приблизително 25 милиметра годишно. За сравнение, други зони също се движат, но обикновено по-бавно - до 10 милиметра годишно - а на някои места движението е дори в обратна посока. Взета заедно, картината наподобява жива тъкан: големи площи от планински терен не само се „изместват“ като цяло, но и се деформират забележимо.
Самото Тибетско плато, често наричано „покривът на света“, се е появило от продължаващия сблъсък на Индийската и Евразийската плочи. То обхваща приблизително 2,5 милиона квадратни километра, със средна надморска височина над 4500 метра. Тази обширна планинска област се простира през Китай и граничи с Индия, Пакистан, Непал, Бутан, Таджикистан и Киргизстан.
Изследването се основава на сателитен мониторинг на повърхността. Авторите са използвали над 44 000 радарни изображения, получени от инструмента на борда на Copernicus Sentinel-1. Радарните наблюдения позволяват интерферометрични измервания и записване на микро-измествания в релефа, които са невидими за конвенционалните изображения. След това изследователите са събрали над 340 000 интерферограми и са ги сравнили с данни от други сателитни системи за позициониране. Това е довело до много подробна карта на деформациите, разкриваща как платото се разтяга и свива последователно поради дълбоко вкоренени процеси.
Основното заключение е, че земната кора под планините не се държи като монолитна плоча, а по-скоро като вискозна среда. Това, което преди се смяташе за съвкупност от твърди блокове, всъщност е способно бавно да тече и да се измества – не да се разрушава внезапно, а да натрупва и разпределя напрежение.
Новата карта подчертава особено източната част на региона, там повърхността се движи на изток със скорост от приблизително 25 милиметра годишно. За сравнение, други зони също се движат, но обикновено по-бавно - до 10 милиметра годишно - а на някои места движението е дори в обратна посока. Взета заедно, картината наподобява жива тъкан: големи площи от планински терен не само се „изместват“ като цяло, но и се деформират забележимо.
Самото Тибетско плато, често наричано „покривът на света“, се е появило от продължаващия сблъсък на Индийската и Евразийската плочи. То обхваща приблизително 2,5 милиона квадратни километра, със средна надморска височина над 4500 метра. Тази обширна планинска област се простира през Китай и граничи с Индия, Пакистан, Непал, Бутан, Таджикистан и Киргизстан.
Comments
comments powered by Disqus