Инфо за потребителя
20% от пазара с риба е подменен, имитиран или подправен
20% от пазара с риба е подменен, имитиран или подправен
Измамите с риба и морски дарове са пуснали дълбоки корени на световните пазари, а мащабите им са застрашителни. Новият доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) разкрива, че близо 20% от световната търговия в сектора (оценяван на 195 милиарда долара) е обект на злоупотреби. За сравнение – измамите при месото и зеленчуците са значително по-малко.
Докладът дефинира измамите като умишлено подвеждане, което застрашава здравето, икономиката и биоразнообразието.
Ето най-честите трикове:
* Фалшификация: Добавяне на оцветители, за да изглежда рибата тон по-прясна.
* Имитация: „Скариди“, направени от нишесте, или сурими, маскирано като рачешко месо.
* Замяна на видове: Масово се продава евтина тилапия вместо скъп червен луциан.
* „Напомпване“: Добавяне на вода към продуктите за изкуствено увеличаване на теглото.
* Грешен етикет: Продажба на аквакултури (отгледани във ферми) за „див улов“ – практика, която носи до 10 долара допълнителна печалба на килограм.
Къде са най-големите рискове?
Проучванията показват, че до 30% от морските продукти в ресторантите са неправилно етикетирани. Проблемът е глобален – от щандовете в Латинска Америка до суши баровете в САЩ и Китай. В ЕС се наблюдават сериозни нарушения при консервираната риба тон. Рисковете за здравето са реални, особено при повторно замразяване на продуктите, което води до опасни бактерии.
ФАО залага на иновации в борбата с „рибната мафия“. Сред новите инструменти са:
* Ядрени техники: Анализ на стабилни изотопи за определяне на точния географски произход.
* ДНК баркодиране: За идентифициране на истинския биологичен вид.
* Машинно обучение: Иновативни модели за бързо разпознаване на фалшификати.
В Лос Анджелис мащабна кампания, съчетаваща образователни мерки и постоянни тестове на сляпо, успява да намали нивата на неправилно етикетиране с две трети в рамките на 10 години.
Докладът дефинира измамите като умишлено подвеждане, което застрашава здравето, икономиката и биоразнообразието.
Ето най-честите трикове:
* Фалшификация: Добавяне на оцветители, за да изглежда рибата тон по-прясна.
* Имитация: „Скариди“, направени от нишесте, или сурими, маскирано като рачешко месо.
* Замяна на видове: Масово се продава евтина тилапия вместо скъп червен луциан.
* „Напомпване“: Добавяне на вода към продуктите за изкуствено увеличаване на теглото.
* Грешен етикет: Продажба на аквакултури (отгледани във ферми) за „див улов“ – практика, която носи до 10 долара допълнителна печалба на килограм.
Къде са най-големите рискове?
Проучванията показват, че до 30% от морските продукти в ресторантите са неправилно етикетирани. Проблемът е глобален – от щандовете в Латинска Америка до суши баровете в САЩ и Китай. В ЕС се наблюдават сериозни нарушения при консервираната риба тон. Рисковете за здравето са реални, особено при повторно замразяване на продуктите, което води до опасни бактерии.
ФАО залага на иновации в борбата с „рибната мафия“. Сред новите инструменти са:
* Ядрени техники: Анализ на стабилни изотопи за определяне на точния географски произход.
* ДНК баркодиране: За идентифициране на истинския биологичен вид.
* Машинно обучение: Иновативни модели за бързо разпознаване на фалшификати.
В Лос Анджелис мащабна кампания, съчетаваща образователни мерки и постоянни тестове на сляпо, успява да намали нивата на неправилно етикетиране с две трети в рамките на 10 години.













Comments
comments powered by Disqus