Натискът да се вдига здравната вноска и да се увеличават разходите на болниците е особено силен преди избори и типично получава силна публична подкрепа от всички заинтересовани от тези високи разходи страни. Освен вдигането на самата здравната вноска обаче рядко се говори какви реформи са нужни в сектора, за да се решат поне част от натрупаните проблеми. Без промени всяко увеличение на средствата ще отива на същото място, където са останалите близо 6 милиарда евро от бюджета на НЗОК за последната година.

Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) обобщава предложенията, които не изискват специфично допълнително финансиране в краткосрочен план и с които може веднага да се стартира:

Ограничаване на хоспитализациите чрез регулиране на мрежата от болници
Данните за големия брой хоспитализации показват, че болничният престой у нас до голяма степен е „отвързан“ от медицински показатели за заболеваемост и реална нужда от медицински грижи в болнични условия. Изписаните от болници пациенти у нас са около два пъти повече от средното в ЕС.

Промяна на финансовия модел в болничната помощ и замяна на клиничните пътеки
В основата на големия брой хоспитализации стои финансовият модел на плащане в болничната помощ – плащането за преминал болен чрез клиничните пътеки. Пътеките изкривяват поведението на лечебните заведения, като създават стимул към излишно хоспитализиране (повече подробности могат да се видят тук), особено на по-леки случаи. Част от клиничните пътеки (по наши оценки – около една трета) могат да се извършват в амбулаторни условия или извън болница – това бързо ще освободи ресурс, който може да се пренасочи по-ефективно и в услуга и удобство на пациента. В средносрочен план следва да се мисли за промяна на модела на финансиране на болниците – в световната практика има по-подходящи и широко използвани методи на плащане за болнична помощ, като най-добрите от тях плащат за качество и постигнат здравен резултат.

Гарантиране на достъпа до адекватна медицинска помощ
Формално неограниченият в момента достъп на пациентите до медицински услуги се смята за едно от големите предимства на българското здравеопазване и той е подкрепен от широката мрежа болници (над 340), доставчици на извънболнични услуги, лекари и прочее. Наличието просто на някакво лечебно заведение в близост обаче не гарантира достъп до качествена грижа, която понякога е далече, скъпа – изисква отделяне на време или на ресурс. От друга страна цели палитри от необходими медицински услуги изобщо не се предлагат у нас и затрудняват пациентите и техните семейства (пример за това са дългосрочните медицински грижи, грижи за възрастни хора, за хора с увреждания и др.). Въпросът пред управляващите е как да трансформират мрежата от болници в лечебни заведения, които да предоставят нужните за населението на съответния регион грижи без да затрудняват допълнително пациентите. Това прави и укрепването на спешната помощ една от задачите с първостепенен приоритет, тъй като чрез нея голяма част от населението получава най-разнообразни медицински грижи (включително хоспитализация).

Контрол върху разходите на болниците и борба с нарушенията и измамите в системата
Темата за контрола в здравеопазването се обсъжда като панацея на един сбъркан модел, но думите никога не са придружени с конкретни действия. Затягането на механизмите за контрол е проблем, който трябва да бъде адресиран постоянно и резултатите от тези насочени усилия трябва да се измерват и доказват. Контролът в здравеопазването в момента у нас е формален, институционален и документален, но не е процес, вграден в системата на вземане на решения и промяна на поведението.

И когато някой отново ви каже – хайде да дадем повече пари за здраве, припомнете си всичко, което може да се направи преди допълнителните милиарди евро да потънат за излишен болничен престой и неефективна грижа./Кмета.бг