Петима поети влязоха в тясната номинация за десетото издание на националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“. Това са Бина Калс, Димитър Кенаров, Марио Савчев, Оля Стоянова и Петър Чухов, подредени по азбучен ред.

Общо 90 книги на 88 автори са участвали в конкурса тази година. Победителят ще бъде обявен на 25 март от 19:00 ч. по време на официална церемония в Атриума на Бургаския свободен университет.

ТЯСНА НОМИНАЦИЯ ПО АЗБУЧЕН РЕД НА АВТОРИТЕ

Мотиви на журито

Бина Калс. „Литания“. Изд. „Изток-Запад“ – заради простора и поставеността на човека едновременно върху големите антични митологеми и „върху страниците на времето“, без илюзии, без патос, с приемане; заради упованието и стремежа да бъде преживяна светлината и субективно, и като опозиция на „горчивата плът“ на материята; заради стръмнините – етични и библейски; и най-после заради готовността да изкачваме върха на планината в самота, във и чрез словото, което се стреми да превежда големите въпроси на езика на поезията.

Димитър Кенаров. „Разораните градини на любовта“. Изд. „Жанет 45“ – за проникновеното надграждане на традициите на българската любовна лирика; за трудните признания, изречени чрез езика на една нова трагика на всекидневието; за тематизирането на любовния живот с прямота, в която се осъществява чудото на преоткриването и разбирането – и на Другия, и на себе си; заради умението да се изобрази съвременната чувствителност, на чието дъно човекът трупа загубите си като трофеи; заради очертаването на любовна география между Витоша, Перловската река, Варвара, Старосел и Сан Франциско, в която съвременният българин се опитва да подреди разтерзания си вътрешен свят; заради силата да бъдат сплетени в общ възел езиците на политиката, природата и любовта, за да бъде постигнат патоса на един нов, тотален хуманизъм.

Марио Савчев. „Вселената в очите ти“, Изд. „Знаци“ – заради невероятното умение научните достижения да бъдат поставени в основата на нови поетически виждания за съдбата на човечеството; за преплитането на силната емпатия към човешките същества с усещането за потопеност в „неоспоримата империя на болката“ и предположението, че навярно тази емпатия „има обхват“, а „докато Вселената тайно расте, учебниците по астрономия от 21 век“ вероятно трябва да се търсят на рафта с религиозни текстове; за усъмняването дали човечеството вярва на мъртвото мастило или на живите букви; заради споделената тревога какво би станало, ако учените задействат симулация, при която „всяка капчица светлина“ бъде изстискана, или като съвременна Мери Шели превърнат ИИ в нов Франкенщайн, който замахва към създателя си, без никой да разбере дали е убил него или паячето в косите му; за въздействащата комуникация с читателите чрез ярки, визионерски, интелигентни и чувствителни стихове.

Оля Стоянова. „Как ни спасяват природните закони“, Изд. „Жанет 45“ – за мъдрото осъзнаване, че светът не е безкраен и не е справедлив, но когато разбереш това, значи идват годините на щедростта и се смиряваш, без страх; за вслушването на поезията в най-различни гласове – от близо и далеч – от брътвежите на кварталната луда до думите на деца от Сирия и Ирак, на обитатели от бедните квартали в Лисабон; заради прозорливо споделеното отчаяние, което всъщност е по-скоро сила, за да бъде понесена реалността; за стиховете, които звучат апокалиптично, но повече в смисъла на откровение, отколкото на катаклизъм; за осъзнатия предел, на който е застанал съвременният човек, за когото в края на времената да гледа по този начин на всичко около себе си е нищо по-малко от мъдрост; заради това, че докато Библията казва стотици пъти: „Не бойте се“, всички лирически герои на Оля Стоянова потвърждават: „Не се боим“.

Петър Чухов. „В края на леглото“. Изд. „Жанет 45“ – заради лаконичните прозрения на лирическия човек, изправен пред неумолимото приближаване на екзистенциалния хоризонт; за всекидневните лирически разговори с Бога, които функционират като притчи за крехката красота на човешкото съществуване; заради изяществото на философския парадокс, преобразен в модел за изграждане на почти всяко стихотворение; за умението да се постигат поанти като изкуство на дълбокия взрив; заради деликатния баланс между „изречено“ и „премълчано“, в който проговаря смисълът.

Журито отличава книгите заради различните им поетически посоки – от съвременна любовна лирика и философска поезия до текстове, които съчетават научни идеи, социални теми и екзистенциални въпроси.

Наградата „Христо Фотев“ е сред най-значимите отличия за поезия в България. Тя се присъжда на всеки две години от Община Бургас и партньорски културни институции.

Церемонията традиционно се провежда на 25 март – рождения ден на поета Христо Фотев.