Дори напълно здрави хора постоянно носят вируси в телата си и то в доста големи количества. Това е заключението на група учени от Харвард, базирано на анализ на данни от близо милион души. Проучването е публикувано в списание Nature.

Проучването е проведено от екип, ръководен от специалисти от Медицинския факултет на Харвард. Учените са анализирали кръвни и слюнкови проби от над 917 000 души и са оценили така нареченото вирусно натоварване – количеството вирусна ДНК в организма.

Оказва се, че при повечето хора вирусите остават в латентно състояние: те се намират в клетките, но не причиняват заболяване. Засега имунната система е в състояние да потисне активността им.

Анализът идентифицира 82 региона в човешкия геном, свързани с нивата на вирусно натоварване. Най-важната роля е отредена на главния комплекс за хистосъвместимост (MHC), ключова система, регулираща имунния отговор.

Идентифицирани са и модели за отделни вируси. Например, вирусът на Епщайн-Бар (EBV) става по-често срещан с възрастта, като активността му се увеличава през зимата и намалява през лятото. Други вируси са по-стабилни. Методът на рандомизация на Мендел помогна на изследователите да оценят връзките между вирусите и заболяванията.

Оказа се, че високото натоварване с вируса на Epstein-Barr увеличава риска от развитие на лимфом на Ходжкин. Подобна корелация обаче не е открита за множествена склероза.

В допълнение към генетиката, външни фактори като възраст, пол, начин на живот и дори тютюнопушене също влияят върху концентрациите на вируса. Повечето вируси са открити при мъжете.

В бъдеще учените планират да изучават РНК вируси, включително коронавируси, за да получат по-пълна картина на вирусния свят вътре в хората.