В продължение на близо две хиляди години Александрийският фар – едно от седемте чудеса на древния свят – е бил смятан за безвъзвратно изгубен. Земетресенията са го заличавали от лицето на земята. Камъните, от които е бил построен, са били демонтирани за други структури. Морето е погълнало останките. Но сега, векове по-късно, той се завръща. Не във физическа форма, а дигитално. Международният проект PHAROS издига останките от легендарната структура от дъното на пристанището на Александрия, за да я пресъздаде във виртуално пространство.

80 тона под вода
Изследователи, работещи в източното пристанище на Александрия, са извадили 22 масивни каменни блока от морското дъно. Някои тежат до 70-80 тона. Според учените тези фрагменти някога са били част от монументалния вход и носещата конструкция на фара. Извадените камъни включват трегери, прагове и гигантски тротоарни плочи. Техният размер и изработка свидетелстват за невероятното инженерно умение на древните строители.

Това не е просто археологическо възстановяване на артефакти. Това е началото на мащабна дигитална реконструкция. Ръководителят на проекта, френската археоложка и архитектка Изабел Ери, заедно с египетското Министерство на туризма и антиките и фондация Dassault Systèmes, възнамеряват да създадат високо детайлно 3D копие на фара. Всеки възстановен блок ще бъде сканиран и поставен в дигиталния модел, като парче от гигантски исторически пъзел.

Чудо, оцеляло през вековете
Фарът е построен през 3 век пр.н.е. на остров Фарос, по време на управлението на Птолемей I или Птолемей II. Архитектът Сострат от Книд е проектирал конструкцията. Тя е била висока над сто метра. В продължение на много векове тя остава една от най-високите изкуствени структури в света.

Структурата се състояля от три части: квадратна основа, осмоъгълна средна секция и цилиндрична горна кула. ​​На върха горял огън. Светлината му, отразена от полираните метални повърхности, се виждала далеч в морето, насочвайки корабите към оживеното пристанище на Александрия.

Фарът е стоял над хиляда години. Но серия от мощни земетресения, особено през средновековието, довеждат до разрушаването му. До 14-ти век конструкцията е почти напълно срутена. През 1477 г. султан Кайтбай използва оцелелите камъни на фара, за да построи крепост на същото място. Последните видими следи от това чудо на света изчезват.

Хиляди артефакти на дъното
Въпреки това, Александрийският фар никога не е бил забравен. Подводните му останки са били известни още през 20-ти век, а систематични археологически разкопки започват през 90-те години на миналия век. През годините във водите са документирани над 3300 обекта – сфинксове, колони и обелиски. Но именно сега издигнатите блокове предоставят ключа към разбирането на самия фар.

Проектът PHAROS позволява да видим как е изглеждал фарът. С помощта на фотограметрия, 3D сканиране и дигитално моделиране, инженерите ще могат да проверят точно как е била построена конструкцията, как е издържала на натоварванията и защо в крайна сметка се е срутила. Завършената дигитална реконструкция ще позволи на хора по целия свят да изследват Александрийския фар по начин, невъзможен досега.

И когато дигиталният близнак на фара бъде завършен, ще бъдат ли открити нови фрагменти, които биха могли да наложат преразглеждане на цялата реконструкция? Докато морето продължава да връща това, което е отнело преди векове, учените се готвят да сглобят отново виртуално чудо на света, което никой жив човек не е виждал.

/earth-chronicles.