Мащабни предклинични проучвания доказват, че диета, богата на соево масло, уврежда сериозно здравето на червата и увеличава риска от възпалителни заболявания.

Изследвания от Калифорнийския университет в Ривърсайд (UC Riverside) разкриват, че прекомерната консумация на най-популярното готварско олио в преработените храни (често отбелязвано просто като „растително масло“) води до пропускливи черва и хронични възпаления.

Защо соевото масло уврежда червата?
Учените идентифицират три основни биологични механизма, чрез които соевото масло компрометира чревния тракт:
Захранва опасни бактерии: Основният компонент в соевото масло е линоловата киселина (омега-6 мастна киселина). Патогенни бактерии като Adherent Invasive E. coli (AIEC) използват тази киселина като източник на енергия, размножават се агресивно и причиняват язвен колит.

Убива полезните пробиотици: Силната концентрация на линолова киселина е токсична за полезните микроорганизми в червата (като Lactobacillus) и води до тежка дисбиоза.

Разрушава чревната бариера: Прекомерният прием на маслото блокира протеина HNF-4α, който отговаря за затварянето на стените на червата. Резултатът е "синдром на пропускливите черва", при който токсини и бактерии преминават свободно в кръвния поток.

Намалява естествените противовъзпалителни съединения: Соевото масло драстично понижава нивата на ендоканабиноидите в червата — молекули, които тялото произвежда самостоятелно, за да потушава възпалителните процеси.

С какво да го замените?
В същите научни тестове учените паралелно изследват ефекта на други мазнини. Те установяват, че зехтинът (маслиново масло), кокосовото масло и маслото от авокадо не причиняват нито едно от тези увреждания и не увеличават риска от колит, което ги прави много по-безопасна алтернатива за готвене.

В кои готови храни се крие най-много соево масло?
Соевото масло е най-евтината и масово използвана мазнина в хранително-вкусовата промишленост. Много често в списъка със съставки то е маскирано под общото наименование „растително масло“ или „хидрогенирана растителна мазнина“.

Най-високи концентрации се откриват в следните категории продукти:

Индустриални сосове: Майонези, готови дресинги за салата, кетчуп, барбекю сосове и горчица.
Снаксове и чипсове: Картофен чипс, солети, царевични пръчици, крекери и тортила чипс.
Замразени полуфабрикати: Пици, панирани пилешки хапки, рибни пръчици и готови пържени картофи.
Търговски тестени изделия: Купешки хляб, питки за бургери, кроасани, понички, вафли, бисквити и кексове.
Маргарини и разядки: Повечето имитиращи млечни продукти, топени сирена за мазане и готови хумуси.
Бърза храна (Fast Food): Масово веригите за бързо хранене използват соево масло във фритюрниците си поради високата му точка на димене и ниска цена.