Вземете от рафта на голяма верига в България бутилка зехтин на италианската марка Monini – 1 литър. Цената на етикета: 19,42 евро. Влезте в супермаркет от веригата Conad в Италия и намерете същата бутилка. Ценовият етикет показва 5,49 евро – намалена от 8,99 евро. Оказва се, че за цената на една бутилка в България в Италия можете да си купите повече от три.

Това не е изключение. Това е част от системата за ценообразуване у нас.

„Ще направим всичко възможно да защитим българския производител от практиките на извиване на ръце от големите търговски вериги, които го карат да продава почти на себестойност“, заяви Румен Радев още преди да встъпи официално в длъжност.


При приемането на властта в Министерския съвет той поясни посоката: няма да се въвежда административен таван на цените, но ще се търси прозрачност по цялата верига на ценообразуване и безкомпромисни санкции срещу нелоялната конкуренция.

„Таван за цените няма да се въвежда, но ще използваме всички инструменти в пазарната икономика, така че да осветлим ценообразуването“, обяви премиерът.

„Ние не искаме нищо повече от това, което е направено в Германия, но и нищо по-малко“, заяви министър-председателят. Управляващите търсят режим на ценообразуване, подобен на германския – без административен контрол върху цените, но с ясни правила и пълна прозрачност по цялата търговска верига.


Вече се обсъждат законодателни промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. В тях са заложени дефиниции на понятията „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и значително завишени санкции – до 10% от общия оборот на дружеството.

Парламентът вече прие на първо четене промените в Закона за защита на конкуренцията, предложени от „Прогресивна България“. Целта е ограничаване на нелоялните практики по веригата на доставките, по-голяма прозрачност при формирането на цените и защита на производителите и потребителите.

Примерът с Monini е показателен именно защото е лесно проверим. Това е масова марка, произведена в Италия, продавана навсякъде из Европа. Разликата в цените не е случайна – тя е резултат от структурни механизми, които властта досега не е имала воля или интерес да разглоби. Дистрибуционната верига е първият фактор. В Италия Monini достига до рафта с минимален брой посредници. В България задължително минава през вносител и дистрибутор, всеки от които добавя своя марж – обичайно между 20% и 40%.

Позиционирането като „внос“ е вторият. В Италия зехтинът е ежедневен продукт в жестока конкуренция с десетки местни марки. В България същата бутилка се продава като „автентичен италиански зехтин“ – нишова стока с висока желаност и купувач, който не познава реалната пазарна цена.

Информационната асиметрия е третият и може би най-коварният механизъм. Повечето потребители в България не познават цените в страната производител. Без сравнение – няма натиск. Без натиск – цените остават изкуствено завишени. Струва си да се отбележи, че дори без промоцията редовната цена на Monini в Италия е 8,99 евро. Разликата при редовни цени е повече от двукратна. При промоционалната цена – над три пъти и половина.

И тъй като нискотарифните авиокомпании предлагат билети от София до Рим за 14,99 евро, неволно се появява въпросът: не излиза ли по-изгодно човек да отиде и да си купи зехтина директно от Италия? Разликата между цената на бутилката в България и тази в италианския супермаркет е почти 14 евро – буквално цената на самолетния билет. Разбира се, в сметката влизат и разходи за багаж и престой, така че „зехтиновото пътешествие“ засега остава мисловен експеримент. Но самото задаване на въпроса е красноречиво: когато разликата в цената на бутилка зехтин стига до самолетен билет, системата очевидно се е объркала някъде по пътя, пише newsbg.eu