Поетесата Наталия Недялкова със специална награда от Националния литературен конкурс “ Биньо Иванов”
От там съобщиха, че в анонимната надпревара тази година са участвали 221 поети с над 600 стихотворения. Жури в състав: Атанас Капралов – директор на Национален литературен музей – София, Димитър Христов – поет, Димитър Бинев – поет и син на Биньо Иванов, определи следните награди:
Първа награда: Стефания Цанкова, гр. Велико Търново за стихотворението „Аз, единачката“
Втора награда: Галина Вълчева-Димитрова, гр. Пловдив за стихотворението „На поклонение в Делфи“,
Трета награда: Росен Карамфилов, гр. София за стихотворението „Жертвоприношение“
Специални награди получават:
1. Ивайло Терзийски, гр. Силистра - за стихотворението „Преди животът да ни се надсмее“
2. Маргарита Мартинова, гр. София - за стихотворението „Христос възкръсва и в малка църква“
3. Васко Попов, гр. Сопот - за стихотворението „Празната къща на село“
4. Наталия Недялкова, гр. Бургас - за стихотворението „Разчовечаване“
5. Емануела Моллова, гр. Кюстендил - за стихотворението „Договор за наем на недвижима собственост“
6. Надежда Иванова, с. Нови чифлик, общ. Кюстендил - за стихотворението „*** имам толкова хора…“
7. Радосвета Гюлева, гр. София - за стихотворението „Самодивски сълзи“
8. Йоана Милкова, гр. София - Отличие за млад автор - за стихотворението „Как сме се обичали…“
Литературният конкурс е ежегоден. Той се организира се от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил и се провежда под патронажа на кмета на Общината инж. Огнян Атанасов. Конкурсът е основан, за да съхрани паметта на Биньо Иванов – поета с неподражаем език и нестандартна мисъл. Организаторите коментираха, че конкурсът през годините се превърна в трамплин за млади таланти и трибуна за утвърдени майстори на перото.
Официалната церемония по награждаване на лауреатите ще се състои на 5 юни от 18:00 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869”.
–––––––
Наталия НЕДЯЛКОВА
РАЗЧОВЕЧЯВАНЕ
Някога
за неуместно изречени думи
изтръгвали език
После
за уместно премълчани неща
изчегъртвали съвест
Докато
се учим да си траем
на сто езика
отекват
само
камбаните.












Comments
comments powered by Disqus