В света има мистерия, която преследва милиони хора от десетилетия. Това е нискочестотно бръмчене, което само малцина могат да чуят. Този звук, възприеман по-скоро като вибрация, често се появява в затворени пространства и е особено забележим в тишината на нощта. За някои е леко неприятен, докато за други е чисто мъчение, тъй като източникът на шума остава невидим и околните може изобщо да не го забележат. Това съобщава Daily Mail.

Природата на това явление отдавна е предмет на дебати. Хипотезите включват акустично замърсяване от промишлени съоръжения, естествени процеси и дори звуци, генерирани от самото човешко ухо. Неотдавнашно проучване на международен екип от учени, ръководен от професор Маркус Дрексъл от Норвежкия университет за наука и технологии, обаче хвърли светлина върху тази мистерия.

По време на експериментите изследователите тестваха две основни теории. Първата беше, че някои хора имат необичайно остър слух в нискочестотния диапазон. Тестовете показаха, че само двама от участниците притежават тази характеристика. За по-голямата част от тях тази теория не беше потвърдена.

Втората хипотеза се оказа по-убедителна. Учените стигнаха до заключението, че в повечето случаи „шумът“ е форма на субективен тинитус (звънене в ушите) в нискочестотния диапазон. Тинитусът е състояние, при което човек чува звуци (звънене, бръмчене, съскане), които нямат външен източник. Обикновено мозъкът интерпретира тези вътрешни сигнали като идващи отвън.

„Знаем, че някои хора чуват нискочестотни звуци, които могат да бъдат измерени, дори други да не могат. Но намирането на източника на тези вълни е трудно, защото нискочестотните звуци са трудни за локализиране“, отбелязва професор Дрексъл.
Въпреки че влиянието на външни физически фактори не може да бъде напълно изключено, научната общност е склонна да смята, че за повечето хора, страдащи от това явление, причината се крие в особеностите на функционирането на слуховата система и мозъка.

Феноменът „Бъз“ има богата история на наблюдение. Първите широко разпространени съобщения за него идват от Бристъл, Великобритания, в средата на 70-те години на миналия век. Интересното е, че когато предполагаемият източник на шума (индустриален вентилатор в склад) е изключен, оплакванията на жителите продължават. Оттогава подобни случаи са регистрирани по целия свят: от крайбрежни градове в Англия и САЩ (Таос, Ню Мексико) до Канада, Австралия и Нова Зеландия. Интересно е също да се отбележи съществуването на отоакустични емисии – слаби звуци, произвеждани от самото вътрешно ухо като страничен продукт от усилването на акустичните сигнали. Тези звуци обикновено са под прага на човешкото възприятие, но за някои хора могат да причинят дискомфорт.