"България има огромно богатство от талантливи поети. С удоволствие съм превел много от тях. Моят непоколебим принцип при вземане на решение дали да превеждам е, да не се опитвам да правя превод, който няма да звучи въздействащо на английски, като същевременно оставам верен на оригинала. Преводите на поезия, която зависи от рима, поезия, която използва много абстрактни съществителни, са граматически измъчени. Затова се чувствам по-комфортно да превеждам изповедна поезия, която се концентрира върху особеностите на човешките взаимоотношения – богата жилка, която започва от Александър Вутимски до брилянтно остроумната Маргарита Петкова. Бих споменал и преводите си на имагинерната поезия в стил хайку на Диана Саватева и Светлозара Кабакчиева – едно старателно взиране в природата, запечатано с прецизни слова върху белия лист. Наред с поетите, трима майстори на жанра на краткия разказ заслужават внимание – Йордан Йовков, Елин Пелин и Чудомир. Може би дори повече от романистите, тези майстори на късия разказ са създали архетипите, които се крият зад историята на всяка велика литература. „Албена“ на Йовков и „Андрешко“ на Елин Пелин повдигат морални въпроси, които днес все още се обсъждат. Тези писатели предават комедията и трагедията на отделните общности по един сбит и красноречив начин. Те имат и своите съвременни еквиваленти – по-специално Деян Енев и Йордан Славейков, чиито саркастични разкази съм превел…“.Това са малка част от мислите на английския писател и преводач Кристофър Бъкстон върху съвременната българска литература и неговите преводи на английски език, с което я представя пред света.

На 15 юни от 18 часа в Културен център „Морско казино“ в Бургас в рамките на поредицата „Любовта на преводача“ ще бъде представен и Кристофър Бъкстон. Събитието е част от честванията на 20 години Издателска къща „Знаци“ и 80 години Народно читалище „Фар 1946“, с подкрепата на Община Бургас.

Преди това, в началото на юни, Кристофър Бъкстон беше гост на Пролетния панаир на книгата в София и на шанда на Издателска къща „Знаци“ посреща гости и дава автографи върху романите си, преведени на български, „Далече от Дунава“, „Завръщане“, „Аз, Радослава“, „Бележникът на дявола“, „Проклятието на вечните сънища“, „Избавление“ – с които авторът запълва празнини в българската история и историческа литература.