Общество
Любовта към лука може да е генетична
Любовта към лука може да е генетична
Оказва се, че любовта към лука може да е генетична. Международен екип от учени от Института по молекулярна биология към Университета на Куинсланд откри, че генетичните черти, отговорни за възприятието на вкуса и миризмата, пряко влияят на кулинарните ни предпочитания и следователно на здравето ни. Резултатите от мащабно проучване, публикувано в списание BMC Medicine, показват, че хората, които генетично се наслаждават на вкуса и аромата на лука, са по-малко склонни да страдат от високо кръвно налягане и диабет тип 2.
Вкусовите предпочитания не са просто въпрос на възпитание или навик. Генетиката определя дали човек ще хрупа лук с удоволствие или ще отблъсне чинията си с отвращение. Изследователите предполагат, че същите тези гени може да са свързани с риска от развитие на сериозни заболявания.
„Лошото хранене остава една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в световен мащаб“, отбелязват авторите на проекта.
Милиони смъртни случаи всяка година са свързани с небалансирано хранене. Дълго време беше трудно да се отделят ползите от конкретни храни от цялостния начин на живот: любителите на зеленчуци често спортуват повече и пушат по-малко.
За да преодолеят този проблем, екипът на д-р Даниел Хуанг предприе нетрадиционен подход. Вместо да питат хората какво ядат, те анализирали гените им. Използвайки данни от британската биобанка, учените изследвали 325 гена, свързани със сетивните органи, при повече от 160 000 души на възраст от 37 до 73 години. Те сравнили тези данни с предпочитанията им към 140 различни храни.
Анализът разкри ясна корелация: генетичното предпочитание към лука е свързано с по-ниско кръвно налягане и по-нисък риск от диабет. Учените обаче бързо предупреждават: това не означава, че лукът е панацея.
„Само любовта към този зеленчук не гарантира защита от болести“, подчертават те.
Здравето се влияе от съня, доходите, достъпа до здравеопазване и десетки други фактори. Въпреки това, проучването проправя пътя за персонализираното хранене на бъдещето.
Методът на рандомизация на Мендел е кръстен на основателя на генетиката, Грегор Мендел. Подходът включва произволно присвояване на гени на потомството (като хвърляне на монета). Това позволява генетичните варианти да се използват като вид „естествен експеримент“. Ако даден ген е свързан както с консумацията на храна, така и с риска от заболяване, причинно-следствена връзка може да се установи с висока степен на сигурност, като се изключи влиянието на начина на живот и околната среда.
Вкусовите предпочитания не са просто въпрос на възпитание или навик. Генетиката определя дали човек ще хрупа лук с удоволствие или ще отблъсне чинията си с отвращение. Изследователите предполагат, че същите тези гени може да са свързани с риска от развитие на сериозни заболявания.
„Лошото хранене остава една от най-сериозните заплахи за общественото здраве в световен мащаб“, отбелязват авторите на проекта.
Милиони смъртни случаи всяка година са свързани с небалансирано хранене. Дълго време беше трудно да се отделят ползите от конкретни храни от цялостния начин на живот: любителите на зеленчуци често спортуват повече и пушат по-малко.
За да преодолеят този проблем, екипът на д-р Даниел Хуанг предприе нетрадиционен подход. Вместо да питат хората какво ядат, те анализирали гените им. Използвайки данни от британската биобанка, учените изследвали 325 гена, свързани със сетивните органи, при повече от 160 000 души на възраст от 37 до 73 години. Те сравнили тези данни с предпочитанията им към 140 различни храни.
Анализът разкри ясна корелация: генетичното предпочитание към лука е свързано с по-ниско кръвно налягане и по-нисък риск от диабет. Учените обаче бързо предупреждават: това не означава, че лукът е панацея.
„Само любовта към този зеленчук не гарантира защита от болести“, подчертават те.
Здравето се влияе от съня, доходите, достъпа до здравеопазване и десетки други фактори. Въпреки това, проучването проправя пътя за персонализираното хранене на бъдещето.
Методът на рандомизация на Мендел е кръстен на основателя на генетиката, Грегор Мендел. Подходът включва произволно присвояване на гени на потомството (като хвърляне на монета). Това позволява генетичните варианти да се използват като вид „естествен експеримент“. Ако даден ген е свързан както с консумацията на храна, така и с риска от заболяване, причинно-следствена връзка може да се установи с висока степен на сигурност, като се изключи влиянието на начина на живот и околната среда.
Comments
comments powered by Disqus