Звезди
Отиде си големият актьор Йосиф Сърчаджиев
Отиде си големият актьор Йосиф Сърчаджиев
Големият актьор Йосиф Сърчаджиев е починал вчера, съобщи БНТ по информация от дъщеря му Ана Сърчаджиева. Опелото е било днес в тесен кръг по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е искал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието си в българския културен живот.
Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, основател на Сатиричния театър и преподавател в Театралната академия, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
Първите му театрални прояви са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър „101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, което използват за „официална“ завеса.
Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „Наша земя“ (1952) на баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години участва във филма „Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.
За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър, тогава е 15-годишен. Представлението е „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, а постановката също е на Стефан Сърчаджиев.
Голяма част от творческия му път преминава на сцената на Военния театър, където създава незабравими роли в спектакли като култовия "Животът е сън" от Калдерон де ла Барка в постановка на Иван Добчев, "Напразни усилия на любовта" наШекспир, "Честна мускетарска" от Валери Петров, "Г-н Пунтила и неговият слуга Мати" от Бертолт Брехт, "В очакване на Годо" от Самюъл Бекет при Леон Даниел и десетки още.
През 2004 г. преживява тежък инсулт, от който трудно се възстановява, но се връща на сцената, като постепенно се отдава главно на режисьорска работа. Поставя в Театър 199, МГТ "Зад канала", театър "Възраждане" и още много театри в цялата страна.
Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, основател на Сатиричния театър и преподавател в Театралната академия, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
Първите му театрални прояви са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър „101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, което използват за „официална“ завеса.
Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „Наша земя“ (1952) на баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години участва във филма „Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.
За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър, тогава е 15-годишен. Представлението е „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, а постановката също е на Стефан Сърчаджиев.
Голяма част от творческия му път преминава на сцената на Военния театър, където създава незабравими роли в спектакли като култовия "Животът е сън" от Калдерон де ла Барка в постановка на Иван Добчев, "Напразни усилия на любовта" наШекспир, "Честна мускетарска" от Валери Петров, "Г-н Пунтила и неговият слуга Мати" от Бертолт Брехт, "В очакване на Годо" от Самюъл Бекет при Леон Даниел и десетки още.
През 2004 г. преживява тежък инсулт, от който трудно се възстановява, но се връща на сцената, като постепенно се отдава главно на режисьорска работа. Поставя в Театър 199, МГТ "Зад канала", театър "Възраждане" и още много театри в цялата страна.












Comments
comments powered by Disqus