Началото на съвременната хормонална ера за контрол над диабета не започва в гореща пустиня, а в една академична лаборатория в Бостън през осемдесетте години на миналия век, съобщават от bTV. Там изследователят Джоел Хабенер и младият учен Даниел Дракър получават задачата да разгадаят точната функция на новооткритата молекула, наречена GLP-1. Тяхното откритие днес е в основата на терапии, които не само регулират кръвната захар, но и помагат на милиони да контролират теглото си.

През деветдесетте години изследователят Джон Енг открива съединение в отровата на едрия пустинен гущер, известен като хилодерма. Това вещество, наречено екзендин-4, поразително прилича на човешкия хормон GLP-1, но е напълно устойчиво на ензима, който бързо унищожава човешкия еквивалент.

Влечугото, което се храни само няколко пъти в годината, използва този пептид, за да държи панкреаса си в готовност през дългите месеци на глад. Откритието дава ключа към създаването на първите синтетични аналози, които остават активни в тялото с часове, а при по-новите поколения – и със седмици.

Днес медикаментите, базирани на този механизъм, трансформират лечението на диабет тип 2. Те изпращат сигнали до мозъка за ситост, забавят изпразването на стомаха и поддържат стабилни нивата на инсулин, без риск от опасно спадане на захарта.

Съвместната работа на пионери като Хабенер и Дракър, съчетана с причудливата биология на пустинния гущер, доказва, че най-големите медицински пробиви често се крият на границата между строгата лабораторна наука и дивата природа.