Всички 272 контролни точки на тол системата в България ще бъдат използвани за засичане на моментната скорост на автомобилите, след като бъдат приети необходимите законодателни промени в рамките на новия Национален план за пътна безопасност. Очаква се мярката да влезе в сила след финализирането на плана, който трябва да бъде готов до края на август 2026 г. Тя идва на фона на статистика, според която през първите шест месеца на годината при пътни инциденти са загинали 219 души – с над 17% повече спрямо същия период на 2025 г. Според експерти „непрекъснатото затягане на контрола върху скоростта е в най-добрия случай половинчат подход“, който игнорира критичното състояние на инфраструктурата.

Разширяването на правомощията на Националното тол управление е обсъждано и на заседанието на Министерския съвет от 15 юли 2026 г. Правителството работи по създаването на единен контролен орган, който да обедини капацитета на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и други ключови структури.

Техническата възможност на камерите да засичат моментна скорост съществува отдавна, но досега не е използвана заради липса на необходимата сертификация и законови пречки. След приемането на планираните промени данните от 272-те точки ще се споделят синхронизирано между МВР, НАП, Агенция „Митници“ и Автомобилна администрация. Информацията ще се съхранява за срок от една година, а при нарушение се очаква сигналът да достига до контролните органи в рамките на 3 секунди.

Паралелно с това се планира разширяване на мрежата от вградени кантари за тежкотоварни автомобили. Към момента 100 от общо 272 контролни точки разполагат с такава технология. Целта е претоварените камиони да бъдат спирани своевременно, преди да нанесат щети по пътната мрежа. В по-ранен одит на Сметната палата се посочва, че над 523 млн. лв. във Фонда за безопасност на движението са останали неизползвани заради административни слабости. От същия по-ранен контекст е и оценката, че държавата търпи годишни загуби от около 40 млн. лева заради некоректни превозвачи, използващи скрити регистрационни номера.

Критиките към фокуса върху скоростта са свързани с това, че за пътната безопасност са важни и състоянието на инфраструктурата, обучението на шофьорите и цялостният контрол върху техническото състояние на автомобилите.

Критиците на подхода подчертават необходимостта от целенасочена политика срещу употребата на алкохол и наркотици, както и от санкции за неправилни маневри и рисково шофиране. Те посочват, че тези нарушения често остават ненаказани и че контролът само чрез камери няма да доведе сам по себе си до реална промяна в статистиката на пътя.