Висарион Смоленски е фиктивен епископ на Кръстогорието, за който се твърди, че е живял през XVII век по времето на султан Мехмед IV, и че е жестоко убит от турците. Единствените сведения за живота му дава фалшификатът „Исторически бележник“. Православната църква го обявява за свещеномъченик.

Историчност
„Историческият бележник“, намиращ се в архива на град Смолян, е диктуван от Рада Казалийска (1821 – 1907) на сина ѝ Христо Поппантелеев. Публикуван е за първи път през 1931 година в списание „Родопски преглед“. Редица историци и видни изследователи на Родопите като Николай Хайтов, Петър Маринов, Стою Шишков, Васил Дечев, Христо Караманджуков оспорват истинността му и го обявяват за възрожденски фалшификат. Като доказателство се посочват езикът на бележника и грубите фактологически грешки. В своите исторически полемики Хайтов отхвърля истинността на този документ и крикитува професор Петър Петров за това, че след 1960 година безкритично го публикува в редица свои исторически сборници. Хайтов изтъква грешките в годините, измислените имена на селата и султаните, които не се потвърждават от нито един друг документ и други.[1]

Петър Маринов изказва резерви относно учителската дейност на Рада Казалиева и също оспорва достоверността на бележника. Райковският свещеник Димитър Мавров, съвременник на Казалиева и сина ѝ, споделя: „Всичко това е хубаво, ако е вярно. Но Христак го е украсявал и прибавял бивали и небивали работи, та да се чуди човек кое е вярно и кое не. Той пишеше какво да е, само за да изпъкне“. В отговор на запитване на Петър Маринов през 1949 година, Христо Караманджуков, който за пръв път публикува бележника, казва: „Много работи от писанието на Хр. Попов не използувах и не напечатах, понеже ми се видяха фантазия, а дори и истината на това, което се напечата тогава в „Родопски глас“, ми се струва съмнителна.“[2]

Според професор Махиел Кил, съгласно църковната история, никога не е съществувала епископия Кръстогорие, както и няма никакви исторически данни за епископ Висарион.[3] Единственото му споменаване е в спорния бележник, съчинен от Рада Казалиева. Няма никакво сведение за епископ Висарион в описа на славянските ръкописи от Зографския манастир, нито има запазена каквато и да е негова кореспонденция с манастирите в околността. Всичко това посочва, че бележникът, който е написан с правописа от 1921 година, е фалшификат, дело на патриотичния дух на Рада Казалиева и сина ѝ. Именно на основата на този фалшификат, както и на доказано фалшивата хроника на поп Методий Драгинов, Антон Дончев написва романа „Време разделно“, в който също продължава безкритичното преповтаряне на твърденията на измислените документи.