Новоразчетени фрагменти от папирусов свитък, заровен под пластове вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр., хвърлят светлина върху последните часове на Платон, ключова фигура в историята на западната философия.

Древният свитък съдържа неизвестен досега разказ как гръцкият философ е прекарал последната си вечер. Въпреки треската и преживяванията близо до смъртта, Платон, починал в Атина около 348 г. пр. Хр., е запазил достатъчна яснота на ума, за да критикува тракийска флейтистка, робиня, за липсата ѝ на ритъм. Текстът описва как, вече прикован на легло, Платон е слушал флейтистка и е намерил сили да посочи грешките ѝ – детайл, който изобразява философа не като абстрактен мислител, а като жив човек, запазил остро чувство за възприятие до самия край.

Дешифрираният текст сочи и мястото на погребението на Платон – в собствената му градина в Академията в Атина, която той основава, до музея. Преди това беше общоизвестно само, че е погребан на територията на Академията. Сега стана ясно: гробницата му се е намирала на същото място, където е преподавал на учениците си – в градина, която не е била просто място за него, а символ на неговите философски търсения. Професор Грациано Ранокия от университета в Пиза, който ръководи екипа, изследвал овъгления свитък, нарече откритието „изключителен резултат, който обогатява разбирането ни за древната история“.

Свитъкът разкрива също, че Платон е бил продаден в робство на остров Егина, вероятно още през 404 г. пр.н.е., когато спартанците завладяват острова, или пък още през 399 г. пр.н.е., малко след смъртта на Сократ. Преди това се е смятало, че Платон е бил продаден в робство през 387 г. пр.н.е. по време на престоя си в Сицилия в двора на Дионисий I Сиракуза. Това ново датиране измества известната хронология с почти две десетилетия и уточнява кога в живота си философът е преживял унижението на робството.

Ранокия подчертава, че благодарение на усъвършенстваните техники за визуална диагностика, изследователите са успели да дешифрират поредици от скрити букви, които са били сгънати на няколко слоя и залепени през вековете. Използваната техника на механично разгъване е позволила да се възстановят фрагменти от текст, за които преди се е смятало, че са загубени завинаги.

Свитъкът е открит през 1750 г. в луксозна вила в Херкуланум, известна като Вилата на папирусите, и се смята, че е принадлежал на тъста на Юлий Цезар. Тази сграда, някога център на културния живот на римския елит, е помещавала библиотека, съдържаща стотици свитъци. Изригването на Везувий разрушава Херкуланум.

В този ад хартията е овъглена, но е запазена благодарение на херметически затвореното си състояние. Благодарение на съвременните техники за образна диагностика, включително мултиспектрално изобразяване и рентгенова томография, изследователите са успели да дешифрират това, което се е смятало за изгубено в продължение на близо две хилядолетия.

Усилията за дешифриране започват през 18 век, но напредъкът е бавен: свитъците са толкова крехки, че опитите за разгъването им водят до тяхното унищожаване. Съвременните технологии правят възможно виртуалното разгъване на папирусите без физически контакт. Екипът на Ранокия използва метод, който разкрива най-малките вдлъбнатини по повърхността на овъглена хартия, което им позволява да идентифицират мастилото, оставено от древни писари. Това им позволява да идентифицират слоеве текст, скрити под повърхностните слоеве, и да възстановят непрекъснатостта на повествованието.

Откритието не само изяснява подробностите около смъртта на Платон, но и преразглежда хронологията на живота му, особено периода му на робство. Въпросът какви други тайни крият свитъците от Херкулан остава отворен – това вероятно е само началото на дълъг процес на дешифриране. Ранокия подчерта, че работата е едва в ранен етап и пълното въздействие на откритията ще стане очевидно през следващите години. Свитъците може да съдържат неизвестни произведения на древни автори, както и нови подробности за живота и ученията на Платон, които ще променят разбирането ни за западната философска традиция. Остава открит въпросът колко други текстове, смятани за изгубени, все още чакат да бъдат открити в овъглените свитъци от Херкулан.

earth-chronicles