Синдикати и работодатели постигнаха пробив, но не и финално споразумение за изчисляване на минималната работна заплата.

Социалните партньори постигнаха съгласие за това по какви индикатори да се определя тя - това са Индекс на цените от малката потребителска кошница, брутна медианна работна заплата, брутна средна работна заплата и брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години.

Темата коментираха Пламен Димитров, президент на КНСБ и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

“Спорният момент, по който всъщност трябва да се намери решение, е по какви критерии да се мери адекватността на минималната работна заплата“, каза пред bTV Димитров и подчерта, че е постигнат компромис относно периода, през който трябва да се прави оценката.

“Знаете, че в началото на преговорите се говореше за 4 години, но в хода на преговорите стигнахме до период от 3 години и в момента спорът е дали да търсим средна основна, както беше предложено в един момент, като съотношение е 50%”, каза още председателят на КНСБ.

Според него между социалните партньори вече няма сериозно разминаване по самите показатели. “Там нямаме вече разминаване. Единственото, което чакаме към момента, е да видим как точно ще се измерва ръстът на брутната медианна работна заплата”, каза още синдикатът.

Димитров посочи, че обсъжданата корекция би могла да промени горната граница на очаквания размер на минималното възнаграждение. “Т.е. да не е 9,9, а примерно 12%. Съответно една четвърт от тях ще тежат във формулата, така че ще променят 3-4 евро нагоре горната граница." Той очерта и диапазона, в който според него трябва да се намери компромисът за следващата година. „Със сигурност говорим за този диапазон, който е 50 евро - от 620 до около 670, да речем. В него трябва да се намери решението".

Добрин Иванов също определи преговорите като напреднали, но подчерта, че най-важният спор все още не е решен. “Всъщност господин Димитров съвсем коректно разказа каква е процедурата и докъде сме стигнали, какви са позициите на двете страни”.

Работодателите настояват при сравненията да се използват съпоставими величини. “Ние искаме в теста за адекватност, ако се влиза в отношения, които сравняват минималната работна заплата със средна или с медианна, да се сравняват с равними величини, т.е. брутна с брутна, нетна с нетна, основна с основна. "Издръжката на живота“ - голямата червена линия Една от най-сериозните точки на разминаване е предложението на синдикатите в теста за адекватност да бъде включена и издръжката на живота.

“Това е всъщност най-важното за нас, по-скоро червена линия, от която ние няма как да се откажем”, каза председателят на КНСБ и посочи, че според директивата освен референтните стойности от 50% от средната работна заплата и 60% от медианната работна заплата може да бъде използван и показател, свързан с необходимите средства за издръжка.

Иванов обаче има сериозни резерви към включването на издръжката на живота. “Ние не можем да приемем издръжката на живота поради няколко факта”. Той обясни, че работодателите не са убедени в методологията, по която тя трябва да бъде изчислявана.