Най-възрастните жени не се отказват от активния си живот, продължавайки да работят, да общуват с близки и да остават полезни на своите семейства и общности.

В селските райони на Южна Корея много жени доживяват до дълбока старост, без да се отказват от обичайния си начин на живот. Те продължават да работят в градината, да готвят, да поддържат връзки с близки и да помагат на другите - и тази непрекъсната ангажираност може да е един от факторите, свързани с дълголетието, пише Science Blog.

Изследователи изучават така наречения пояс на дълголетието в южната част на страната от десетилетия. Той включва четири селски окръга - Курие, Коксонг, Сунчон и Тамянг.

Едно от най-подробните проучвания е проведено от изследователи в Националния университет Чоннам. През 2018 г. те са анкетирали 101 души на възраст 95 и повече години от тези райони. Окончателният анализ е включвал данни от 94 участници. Изследователите са провели интервюта, медицински прегледи и кръвни изследвания.

Една от характеристиките на селските столетници е била тяхната постоянна физическа и социална активност.

Хората, които редовно прекарвали време на открито, включително градинарство и други ежедневни задачи, имали по-високи нива на албумин в кръвта си, маркер, използван като показател за цялостното здраве.

За много от най-възрастните жени работата не спирала дори в напреднала възраст.

Тоест, тяхната дейност не е била просто физически упражнения. Те са останали необходими за другите хора.

Настроението се оказа по-важно от диагнозите
Друг интересен резултат се отнася до това как самите столетници оценяват здравето си.

Почти 60% от участниците в проучването се смятат за здрави. Най-тясно свързаното със субективното усещане за добро здраве обаче не е специфичен медицински показател, а депресивно настроение.

Това не означава, че само позитивното отношение гарантира дълголетие. Проучването е проведено в един регион и в един момент, така че не може да установи причинно-следствена връзка.

Резултатите обаче се вписват в по-голямата картина: социалните връзки и чувството за принадлежност могат да бъдат важна част от здравословното остаряване.

Храната също има значение
Корейските столетници традиционно следват диета, богата на растителни храни, ферментирали храни и морски водорасли.

По-специално, ферментиралите соеви продукти – доенджанг и джонгукджанг – както и морските водорасли могат да бъдат източници на хранителни вещества, които потенциално липсват в предимно растителна диета.

Проучването установи също, че хората над 95-годишна възраст в селските райони и близките градове обикновено консумират по-малко храна от средностатистическия възрастен кореец, но получават повече водорасли, месо и желязо.

Изследователите подчертават, че няма една-единствена „вълшебна“ храна, която да гарантира дълголетие.

Приятелите са толкова важни, колкото храната
Друго корейско проучване , което е проследило 525 възрастни хора в селските райони в продължение на четири години, показва връзка между социалните контакти и качеството на живот.

Промените в честотата на срещите на хората с приятели съответстват на промените в оценката им за собственото качество на живот.

Ето защо изследователите все по-често разглеждат дълголетието отвъд просто диетата, упражненията или генетиката. Взаимоотношенията, чувството за принадлежност и ежедневието също могат да играят роля.