Култура
200 г. от рождението на Баба Неделя Петкова - просветителка, общественичка, революционерка
200 г. от рождението на Баба Неделя Петкова - просветителка, общественичка, революционерка
На 25 август се навършват 200 години от рождението на Неделя Петкова (1826-1894), видна възрожденска просветителка, общественичка и революционерка, първата българска учителка в София.
Родена на 13 август (ст.ст.)/25 август (н.с.) 1826 г. в Сопот, Неделя Делюва Гульова учи три години в Сопотския девически манастир, където получава елементарна грамотност. За да усвои самостоятелно Бел-Ланкастърския метод, известен и като взаимоучителния метод, дава по 5-10 пари на учениците, за да ѝ показват как учат по тая система. По това време, тя и Съба Хаджиниколова (бъдещата майка на Иван Вазов) са единствените грамотни момичета в града. В своите "Спомени" (1920 г.) Съба пише как майка ѝ я мъмрела: "Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае [да чете], само Неделя Гулюва! По нея ли ти подража, та си грабнала тая книга."
На 19-годишна възраст Неделя се омъжва за Петко Караиванов, внук на прочутия хайдутин Кара Иван и, според хипотеза за която няма сигурни източници, както уточнява уредничката в Националния музей "Васил Левски" в Карлово Даяна Комбова, кръвен роднина на майката на Васил Левски, Гина Караиванова-Кунчева. След брака младата жена, каквато е обичайната практика тогава, приема собственото и фамилното име на мъжа си и оттогава е известна като Неделя Петкова Караиванова. Петко, който е бил търговец на гайтани и стъклария, умира без време от холера в Пирот през 1856 г., оставяйки вдовица с пет малки деца и бременна с шесто.
20 ГОДИНИ В СЛУЖБА НА ПРОСВЕТАТА
Загубила междувременно и двамата си родители, Неделя издържа семейството си с шев и бродерия. Една случайна среща с Найден Геров в Пловдив през 1858 г. променя съдбата й. Впечатлен от грамотността й, Геров я препоръчва на изтъкнатия просветен деец Сава Филаретов за учителка в новооткритото от него девическо училище в София.
Така Петкова пристига в София в края на октомври 1858 г. и учителства там в продължение на две години и половина, до април 1861 г. Тя е първата българска учителка в града, пише Иван Георгиев в сп. "София" (1958 г.).
Самата тя продължава да се учи и самоусъвършенства, първоначално преподавайки под ръководството на Филаретов. "Зер аз не зная, че съм дошла в София диво животно и невозпитано," пише Неделя в писмо до Димитър Трайкович, публикувано в нейните "Спомени" (1987 г.). Трайкович, имотен и родолюбив софиянец, издържа новото училище. Пак с негови средства, през 1859-1860 г. е построено отделно двуетажно здание за девическото училище. Намирало се е на ъгъла на сегашните улици "Лавеле" и "Алабин", приблизително където сега е Музеят на МВР.
В София идеята за образование на девойките отначало се сблъсква със "старите предсудоци, които в Турция владеят, [според които] момичетата трябваше да се занимават само с рукоделие и как домът да кътат," както отбелязва "Цариградски вестник" през 1859 г. в дописка от София, цитирана от Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Лидия Драголова в "София през Възраждането" (1988 г).
С много усилия и ентусиазъм тази съпротива и равнодушие са преодолени, и броят на ученичките нараства от 80 в края на 1858 г. до към 200 една година по-късно когато, както Филаретов съобщава на Геров, някои от тях вече четат и пишат по-добре и от самата учителка. "Въобще гражданите се радват на това и момичетата учат с големо усърдие. Имаме ученици от 12 до 18 години. Последните, то се знае, правят по-големи успехи," пише учителят. "Всичките фамилии без разлика могат децата си тамо свободно да пращат, без да плащат нищо," обяснява Филаретов в дописка до "Цариградски вестник" от март 1859 г. "Ние са радваме, че богати и сиромаси подават си братска примирителна ръка за сичко, що е добро и полезно," добавя той.
Програмата на обучението е включвала закон божи (свещена история и катехизис), български език с граматика, числителница (аритметика), землеописание (география), правилно четене и чистоописание (краснопис). По тези предмети е проведен с голям успех и първият годишен изпит през август 1860 г. в присъствието на софийския валия, кадията, австрийския консул, софийския митрополит и други официални гости.
През януари 1861 г. в София идва Рахил Барак-Душанова, нова учителка от Австрия, за са преподава на по-силните ученички както науки, така и шев, низане, плетене и други "домашни потреби". Благодарение на високата ѝ подготовка, тя скоро привлича 100 от 140-те възпитанички на Петкова, която се вижда принудена да подаде оставка.
На следващата година тя поема учителска длъжност в Самоков и остава там до 1864 г. Оттам се прехвърля в Кюстендил за още две години. На 1 юли 1865 г. е наета за учителка в Прилеп. Оттам започва най-интензивната ѝ просветна дейност в географската област Македония (тогава част от Османската империя), където открива първите български девически училища. В Прилеп организира първото тържествено честване на празника на Св. св. Кирил и Методий. През 1866-1867 г. има вече над 180 ученички. Сведенията за заминаването ѝ от Прилеп през 1867 г. са противоречиви. Някои от враговете ѝ я обвиняват в ниска професионална подготовка и дори неморално поведение - "твърде свободното ѝ носене и пушене тютюн", коментира в нейните "Спомени" Бойко Киряков.
Следва десетгодишно учителстване в Охрид, Битоля, Велес и Солун (1868-1878), в повечето случаи заедно с дъщеря ѝ Станислава. С необикновена издръжливост, воля и упоритост двете българки изграждат основите на женското образование в Македония. Устояват на всички лишения и несгоди, преследвания, заплахи, обиски, изпращане на съд. Живеят в мизерия, месеци наред не получават заплата. Плетат дантели и шият шевици, за да се издържат. Гладът е техен постоянен спътник, пише Виржиния Паскалева в "Българката през Възраждането" (1984 г.) Като всички радетели на българското образование в Македония, често влизат в конфликти с гъркоманите и стават жертва на интригите на Цариградската патриаршия.
Около 1865-1870 г. признателното население започва да нарича Неделя Петкова "Баба Неделя". Тя е споменавана с това уважително обръщение в официална коредпонденция като израз на изключително дълбока почит и авторитет заради ролята си на майка-закрилница за своите ученички и заради смелостта ѝ да се изправя сама срещу османските власти и гръцкото духовенство. Петкова споделя тази чест с други бележити възрожденски жени като Баба Тонка Обретенова. След Освобождението (1878 г.) прозвището става неделима част от нейната идентичност.
По настояване на Баба Неделя, руският консул в Солун издейства четири държавни стипендии за девойки от Македония и през май 1872 г. тя лично завежда по една ученичка от Велес, Воден, Кукуш и Солун в Москва да се учат в девическото училище към Алексеевския женски манастир.
Петкова и дъщеря ѝ основават първите женски дружества в Македония - две във Велес (1869 г.) и едно в Солун (1872 г.). Така те донасят модерното виждане за излизане на жената извън дома, за по-високо женско образование и за известна еманципация на женския пол, отбелязва Елена Александрова в сп. "Македонски преглед" (2021 г.). Баба Неделя поддържа връзка с други дружества в българските градове, за да споделя опита им в организирането на жените. Солунското дружество "Возрождение" (по-късно преименувано на "Българска зора") развива активна просветителска и благотворителна дейност. Впоследствие към него е разкрита и мъжка секция. Като негов представител, между ноември 1873 и май 1874 г. учителката посещава околните села и набира помощи за Солунското девическо училище и убеждава някои семейства да изпратят дъщерите си там. Но главната цел на тази мисия, както пише Станислава, била "агитацията за разпространение на българизма".
Баба Неделя проявява интерес и към българското материално и духовно наследство. По време на обиколката си из Солунско тя се интересува особено от легендите и народните предания на всяко посетено село, както и от историята на местните църкви или крепостни останки, статуи и други старини.
РЕВОЛЮЦИОННА ДЕЙНОСТ
Неделя Петкова участва в борбата за църковна независимост. Разпространявала бунтовни песни сред населението и говорела против османската власт, за което била викана не един път на разпит в конака, пише Паскалева. Според спомените на Станислава, двете с майка ѝ "наостроювали младежите да направят въстание". Неделя успешно опровергава клеветата на местния гръцки владика че е руски агент и че раздава руска литература сред населението.
Към края на ноември 1870 г. във Велес идва пратеник на Левски при двете учителки с молба за два месеца да ушият знаме за вътрешната революционна организация. Като работят само нощем, по дадения модел те извезват лъв от червена коприна с надпис над главата "Свобода или смърт", а отдолу "Станете да ви освободя". Когато за довършване на знамето остава работа за пет-шест нощи, по донос на недоброжелател идва юзбашията с трима заптиета да претърсят къщата им. Неделя и Станислава, предупредени от своя хазяин, бързо съобразяват, че няма къде да скрият знамето, затова свалят от рамката картината, която украсява стената, и опъват върху нея платното с недовършения лъв, а надписите и една песнопойка с революционни песни пъхват в един ботуш. Заптиетата не намират нищо подозрително, но погледът им е привлечен от странното изображение, което виси на стената. Неделя обяснява, че картината изобразява любимото куче на нейния дядо. Действително, недоизвезаният лъв прилича на куче и турците приемат отговора на учителката. Поради проявеното хладнокръвие знамето не е открито, но Петкова е обвинена в революционна дейност и е изпратена на съд в Битоля, а след това в Солун, където е оправдана и освободена, но трябва да напусне Велес. По-нататъшната съдба на това знаме остава неизвестна.
В края на 1875 г. в Солун около сдружението "Българска зора", първоначално създадено като женско дружество от Баба Неделя, се оформя революционна група за подготовка на въстание в Източна Македония, в която се включват и двете учителки. Ръководител е местният учител Димитър Попгеоргиев Беровски. Групата набавя средства, закупува оръжие и създава мрежа от нови съмишленици най-вече в районите на Пиянец и Малешево. През март 1876 г. съзаклятниците научават, че Гюргевският революционен комитет подготвя общо въстание в Северна и Южна България през май.
"В това време аз бях дал една снимка за некоронясан лъв на Славка Караиванова и майка ѝ Неделя да извезат знаме на жълт свилен плат, а лъва с червена свила и с надпис "Македония". Това беше от всекиго тайна," си спомня Беровски в своите "Записки по Македонското въстание". На знамето е извезан и надпис "Станете да ви ОСВОБОДА", а на допълнително парче, пришито на ръка, има надпис: "На Осми маjа 1876 год". Това е датата по стар стил на преждевременното избухване на Разловското въстание, когато знамето е тържествено развято в с. Разловци (в подножието на Голак планина, днес в Северна Македония) и въодушевява четниците и местното население. Знамето оцелява при потушаването на бунта (който се приема като част от Априлското въстание) и по-късно е носено от чета, организирана от Беровски по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Под това знаме, на 15 ноември 1885 г. четата участва в разбиването и изгонването на противниковите части, проникнали в българска територия и Босилеградско. Знамето е запазено от Беровски и синовете му, един от които го предава през 1959 г. в Националния военноисторически музей, където се намира и днес.
Историята на двете знамена е разгледана подробно от Дойно Дойнов в сп. "Музеи и паметници на културата" (1964 г.)
След Освобождението Баба Неделя се заселва в Кюстендил (1878 г.), а от 1879 г. живее в София. През 1883 г. прави неуспешен опит да отвори училище за българомохамеданските момичета в с. Ракитово, Пазарджишко. Получила от Народното събрание малка пенсия от 40 лв. Участва в Първото земеделческо-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.) с килим, за който е наградена със сребърен медал. Умира в София на 1 януари 1894 г.
ВИДНИ ПОТОМЦИ
Сред нейните потомци най-известна е дъщеря ѝ Станислава (Славка) Караиванова с псевдоним "Балканова", която заедно с майка си или самостоятелно учителства в Битоля, Охрид, Велес, Воден и Солун между 1868 и 1878 г. На 1 август 1880 г. е назначена за телеграфистка в София - първата българка в тази професия и първата жена - държавен служител в България. Това става след като пет нейни заявления за работа са отхвърлени защото, както ѝ казал министърът, "г-це, знаеш ли, че ние още нямаме жени достойни за такава длъжност". Шестото заявление било одобрено лично от княз Александър I с думите: "Приятно ми е, че в наша България ще имаме жена-чиновница." "Това бе неописуема радост за постигнатото горещо желание," пише Балканова в "Спомени". "Исках да прегърна и разцелувам целия свят и да им кажа: "Ето на и на българската [жена] се даде равноправство"." В края на 1893 г. Станислава записва спомените на майка си и своите на 108 ръкописни страници. Този ценен иточник за епохата се съхранява в Централния държавен архив в София. Издаден е с коментар и бележки през 1987 г.
Под командата на най-малкият син на Баба Неделя, Петко (кръстен на баща си, който не доживява да го види), на 6 ноември 1885 г. е разгромен един сръбски батальон при с. Ропот. Това е първата победа за българската армия в Сръбско-българската война. Поручик Караиванов получава орден "За храброст", по-късно е повишен в капитан и майор и служи като дружинен командир.
Трима внуци на Баба Неделя - Еремия, Юрдан и Георги, загиват в Балканската и Първата световна война.
Друг неин внук, Петко В. Караиванов, завършва Американския колеж в Самоков и в продължение на 42 години (1897-1939) работи като пазител на тайната архива на Външното министерство и шифъра за разчитане. През него минава цялата поверителна кореспонденция на двореца и на дипломатическото ведомство. Така той е в течение на всички държавни тайни и развитието на международните събития. Когато царската държавна сигурност изказала съмнения за неговата лоялност заради образованието му и роднините му в САЩ, лично началникът му Симеон Радев гарантирал за него, казвайки: "Аз може да съм шпионин, но не и Караиванов." За това свидетелства синът му Васил Караиванов, цитиран в "Заслугите на протестантите за българския народ" от Христо Куличев (2008 г.). Петко Караиванов се занимавал с пощенски марки от 1885 г. Официално е признат за филателен експерт в България още от 1910 г. и е единственият български филателен експерт признат в чужбина. Той е патрон на Софийското филателно дружество.
Съпругът на друга нейна внучка, Зорица - Димитър Фурнаджиев, завършва колеж и богословска семинария в Принстън и след завръщането си в България служи в пет евангелските църкви на различни места в страната, а от 1931 до 1941 г. е ректор на Духовната семинария в Самоков. В продължение на 32 години (1912-1943) той е официален религиозен представител на всички евангелски църкви в България пред Министерството на външните работи и изповеданията. Член е на държавни делегации за защита на интересите на България в Лондон през 1913 г. и в Париж при обсъждането на Ньойския договор от 1919 г., според информация във "Вестители на истината. История на евангелските църкви в България" (1994 г.).
Синът на Димитър и правнук на Баба Неделя, Васил Д. Фурнаджиев, работи в продължение на 23 години (1954-1970) в радио "Гласът на Америка" - първо като репортер, а след това като заместник главен редактор и главен редактор на българската секция. Неговият син В. Р. "Боб" Фърнад започва работа в Си Ен Ен през 1983 г. От 1992 г. е главен вицепрезидент и старши продуцент в Си Ен Ен. До пенсионирането си през 2001 г. е президент на Си Ен Ен Хедлайн нюз в Атланта.
ПАМЕТ
По време на мандата на Владимир Вазов като кмет на София (1926-1932), пространството в тогавашния южен край на бул. "Витоша" е наречен площад "Баба Неделя". Мястото става известно с пазара си. През 80-те години на миналия век, при строителството на НДК и оформянето на пл. "България", този площад е практически заличен и от него днес е останала само една тясна сляпа уличка, също наречена "Баба Неделя". Въпреки това, пл. "Баба Неделя" продължава да съществува на картите и като адресна регистрация.
Веригата сладкарници "Неделя" се казва така, защото първото им заведение отваря врати на това място през 1993 г.
На 15 декември 2006 г. Комисията по антарктическите наименования към българското Министерство на външните работи (https://apcbg.org) одобрява географското име "нос Неделя" за "остър и нисък, свободен от лед морски нос на северния бряг на о. Ливингстън [Южни Шетландски острови], вдаващ се 380 м в зал. Баркли". Обектът е "наименуван на българската просветителка баба Неделя (Неделя Петкова, 1826-94)". Включен е в Справочника на българските географски имена в Антарктика и в Единния международен регистър на наименованията в Антарктика на Научния комитет за антарктически изследвания с името му на латиница за международна употреба: Nedelya Point. Географските координати на нос Неделя са 62°36'55.6" ю.ш. и 60°58'48.5" з.д.
Според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, поддържан от Министерството на образованието и науката, от 2 330 действащи държавни, общински и частни училища в България, само едно - началното училище в родния ѝ Сопот, е наречено "Неделя Петкова". Никое от 257-те училища в София не носи името на личността, проправила пътя на девическото образование в столичния град.
Информация, материали и снимка на Неделя Петкова са предоставени на БТА от нейния праправнук и наскоро пенсиониран дългогодишен преводач и редактор в БТА Любомир Гигов.
Родена на 13 август (ст.ст.)/25 август (н.с.) 1826 г. в Сопот, Неделя Делюва Гульова учи три години в Сопотския девически манастир, където получава елементарна грамотност. За да усвои самостоятелно Бел-Ланкастърския метод, известен и като взаимоучителния метод, дава по 5-10 пари на учениците, за да ѝ показват как учат по тая система. По това време, тя и Съба Хаджиниколова (бъдещата майка на Иван Вазов) са единствените грамотни момичета в града. В своите "Спомени" (1920 г.) Съба пише как майка ѝ я мъмрела: "Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае [да чете], само Неделя Гулюва! По нея ли ти подража, та си грабнала тая книга."
На 19-годишна възраст Неделя се омъжва за Петко Караиванов, внук на прочутия хайдутин Кара Иван и, според хипотеза за която няма сигурни източници, както уточнява уредничката в Националния музей "Васил Левски" в Карлово Даяна Комбова, кръвен роднина на майката на Васил Левски, Гина Караиванова-Кунчева. След брака младата жена, каквато е обичайната практика тогава, приема собственото и фамилното име на мъжа си и оттогава е известна като Неделя Петкова Караиванова. Петко, който е бил търговец на гайтани и стъклария, умира без време от холера в Пирот през 1856 г., оставяйки вдовица с пет малки деца и бременна с шесто.
20 ГОДИНИ В СЛУЖБА НА ПРОСВЕТАТА
Загубила междувременно и двамата си родители, Неделя издържа семейството си с шев и бродерия. Една случайна среща с Найден Геров в Пловдив през 1858 г. променя съдбата й. Впечатлен от грамотността й, Геров я препоръчва на изтъкнатия просветен деец Сава Филаретов за учителка в новооткритото от него девическо училище в София.
Така Петкова пристига в София в края на октомври 1858 г. и учителства там в продължение на две години и половина, до април 1861 г. Тя е първата българска учителка в града, пише Иван Георгиев в сп. "София" (1958 г.).
Самата тя продължава да се учи и самоусъвършенства, първоначално преподавайки под ръководството на Филаретов. "Зер аз не зная, че съм дошла в София диво животно и невозпитано," пише Неделя в писмо до Димитър Трайкович, публикувано в нейните "Спомени" (1987 г.). Трайкович, имотен и родолюбив софиянец, издържа новото училище. Пак с негови средства, през 1859-1860 г. е построено отделно двуетажно здание за девическото училище. Намирало се е на ъгъла на сегашните улици "Лавеле" и "Алабин", приблизително където сега е Музеят на МВР.
В София идеята за образование на девойките отначало се сблъсква със "старите предсудоци, които в Турция владеят, [според които] момичетата трябваше да се занимават само с рукоделие и как домът да кътат," както отбелязва "Цариградски вестник" през 1859 г. в дописка от София, цитирана от Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Лидия Драголова в "София през Възраждането" (1988 г).
С много усилия и ентусиазъм тази съпротива и равнодушие са преодолени, и броят на ученичките нараства от 80 в края на 1858 г. до към 200 една година по-късно когато, както Филаретов съобщава на Геров, някои от тях вече четат и пишат по-добре и от самата учителка. "Въобще гражданите се радват на това и момичетата учат с големо усърдие. Имаме ученици от 12 до 18 години. Последните, то се знае, правят по-големи успехи," пише учителят. "Всичките фамилии без разлика могат децата си тамо свободно да пращат, без да плащат нищо," обяснява Филаретов в дописка до "Цариградски вестник" от март 1859 г. "Ние са радваме, че богати и сиромаси подават си братска примирителна ръка за сичко, що е добро и полезно," добавя той.
Програмата на обучението е включвала закон божи (свещена история и катехизис), български език с граматика, числителница (аритметика), землеописание (география), правилно четене и чистоописание (краснопис). По тези предмети е проведен с голям успех и първият годишен изпит през август 1860 г. в присъствието на софийския валия, кадията, австрийския консул, софийския митрополит и други официални гости.
През януари 1861 г. в София идва Рахил Барак-Душанова, нова учителка от Австрия, за са преподава на по-силните ученички както науки, така и шев, низане, плетене и други "домашни потреби". Благодарение на високата ѝ подготовка, тя скоро привлича 100 от 140-те възпитанички на Петкова, която се вижда принудена да подаде оставка.
На следващата година тя поема учителска длъжност в Самоков и остава там до 1864 г. Оттам се прехвърля в Кюстендил за още две години. На 1 юли 1865 г. е наета за учителка в Прилеп. Оттам започва най-интензивната ѝ просветна дейност в географската област Македония (тогава част от Османската империя), където открива първите български девически училища. В Прилеп организира първото тържествено честване на празника на Св. св. Кирил и Методий. През 1866-1867 г. има вече над 180 ученички. Сведенията за заминаването ѝ от Прилеп през 1867 г. са противоречиви. Някои от враговете ѝ я обвиняват в ниска професионална подготовка и дори неморално поведение - "твърде свободното ѝ носене и пушене тютюн", коментира в нейните "Спомени" Бойко Киряков.
Следва десетгодишно учителстване в Охрид, Битоля, Велес и Солун (1868-1878), в повечето случаи заедно с дъщеря ѝ Станислава. С необикновена издръжливост, воля и упоритост двете българки изграждат основите на женското образование в Македония. Устояват на всички лишения и несгоди, преследвания, заплахи, обиски, изпращане на съд. Живеят в мизерия, месеци наред не получават заплата. Плетат дантели и шият шевици, за да се издържат. Гладът е техен постоянен спътник, пише Виржиния Паскалева в "Българката през Възраждането" (1984 г.) Като всички радетели на българското образование в Македония, често влизат в конфликти с гъркоманите и стават жертва на интригите на Цариградската патриаршия.
Около 1865-1870 г. признателното население започва да нарича Неделя Петкова "Баба Неделя". Тя е споменавана с това уважително обръщение в официална коредпонденция като израз на изключително дълбока почит и авторитет заради ролята си на майка-закрилница за своите ученички и заради смелостта ѝ да се изправя сама срещу османските власти и гръцкото духовенство. Петкова споделя тази чест с други бележити възрожденски жени като Баба Тонка Обретенова. След Освобождението (1878 г.) прозвището става неделима част от нейната идентичност.
По настояване на Баба Неделя, руският консул в Солун издейства четири държавни стипендии за девойки от Македония и през май 1872 г. тя лично завежда по една ученичка от Велес, Воден, Кукуш и Солун в Москва да се учат в девическото училище към Алексеевския женски манастир.
Петкова и дъщеря ѝ основават първите женски дружества в Македония - две във Велес (1869 г.) и едно в Солун (1872 г.). Така те донасят модерното виждане за излизане на жената извън дома, за по-високо женско образование и за известна еманципация на женския пол, отбелязва Елена Александрова в сп. "Македонски преглед" (2021 г.). Баба Неделя поддържа връзка с други дружества в българските градове, за да споделя опита им в организирането на жените. Солунското дружество "Возрождение" (по-късно преименувано на "Българска зора") развива активна просветителска и благотворителна дейност. Впоследствие към него е разкрита и мъжка секция. Като негов представител, между ноември 1873 и май 1874 г. учителката посещава околните села и набира помощи за Солунското девическо училище и убеждава някои семейства да изпратят дъщерите си там. Но главната цел на тази мисия, както пише Станислава, била "агитацията за разпространение на българизма".
Баба Неделя проявява интерес и към българското материално и духовно наследство. По време на обиколката си из Солунско тя се интересува особено от легендите и народните предания на всяко посетено село, както и от историята на местните църкви или крепостни останки, статуи и други старини.
РЕВОЛЮЦИОННА ДЕЙНОСТ
Неделя Петкова участва в борбата за църковна независимост. Разпространявала бунтовни песни сред населението и говорела против османската власт, за което била викана не един път на разпит в конака, пише Паскалева. Според спомените на Станислава, двете с майка ѝ "наостроювали младежите да направят въстание". Неделя успешно опровергава клеветата на местния гръцки владика че е руски агент и че раздава руска литература сред населението.
Към края на ноември 1870 г. във Велес идва пратеник на Левски при двете учителки с молба за два месеца да ушият знаме за вътрешната революционна организация. Като работят само нощем, по дадения модел те извезват лъв от червена коприна с надпис над главата "Свобода или смърт", а отдолу "Станете да ви освободя". Когато за довършване на знамето остава работа за пет-шест нощи, по донос на недоброжелател идва юзбашията с трима заптиета да претърсят къщата им. Неделя и Станислава, предупредени от своя хазяин, бързо съобразяват, че няма къде да скрият знамето, затова свалят от рамката картината, която украсява стената, и опъват върху нея платното с недовършения лъв, а надписите и една песнопойка с революционни песни пъхват в един ботуш. Заптиетата не намират нищо подозрително, но погледът им е привлечен от странното изображение, което виси на стената. Неделя обяснява, че картината изобразява любимото куче на нейния дядо. Действително, недоизвезаният лъв прилича на куче и турците приемат отговора на учителката. Поради проявеното хладнокръвие знамето не е открито, но Петкова е обвинена в революционна дейност и е изпратена на съд в Битоля, а след това в Солун, където е оправдана и освободена, но трябва да напусне Велес. По-нататъшната съдба на това знаме остава неизвестна.
В края на 1875 г. в Солун около сдружението "Българска зора", първоначално създадено като женско дружество от Баба Неделя, се оформя революционна група за подготовка на въстание в Източна Македония, в която се включват и двете учителки. Ръководител е местният учител Димитър Попгеоргиев Беровски. Групата набавя средства, закупува оръжие и създава мрежа от нови съмишленици най-вече в районите на Пиянец и Малешево. През март 1876 г. съзаклятниците научават, че Гюргевският революционен комитет подготвя общо въстание в Северна и Южна България през май.
"В това време аз бях дал една снимка за некоронясан лъв на Славка Караиванова и майка ѝ Неделя да извезат знаме на жълт свилен плат, а лъва с червена свила и с надпис "Македония". Това беше от всекиго тайна," си спомня Беровски в своите "Записки по Македонското въстание". На знамето е извезан и надпис "Станете да ви ОСВОБОДА", а на допълнително парче, пришито на ръка, има надпис: "На Осми маjа 1876 год". Това е датата по стар стил на преждевременното избухване на Разловското въстание, когато знамето е тържествено развято в с. Разловци (в подножието на Голак планина, днес в Северна Македония) и въодушевява четниците и местното население. Знамето оцелява при потушаването на бунта (който се приема като част от Априлското въстание) и по-късно е носено от чета, организирана от Беровски по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Под това знаме, на 15 ноември 1885 г. четата участва в разбиването и изгонването на противниковите части, проникнали в българска територия и Босилеградско. Знамето е запазено от Беровски и синовете му, един от които го предава през 1959 г. в Националния военноисторически музей, където се намира и днес.
Историята на двете знамена е разгледана подробно от Дойно Дойнов в сп. "Музеи и паметници на културата" (1964 г.)
След Освобождението Баба Неделя се заселва в Кюстендил (1878 г.), а от 1879 г. живее в София. През 1883 г. прави неуспешен опит да отвори училище за българомохамеданските момичета в с. Ракитово, Пазарджишко. Получила от Народното събрание малка пенсия от 40 лв. Участва в Първото земеделческо-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.) с килим, за който е наградена със сребърен медал. Умира в София на 1 януари 1894 г.
ВИДНИ ПОТОМЦИ
Сред нейните потомци най-известна е дъщеря ѝ Станислава (Славка) Караиванова с псевдоним "Балканова", която заедно с майка си или самостоятелно учителства в Битоля, Охрид, Велес, Воден и Солун между 1868 и 1878 г. На 1 август 1880 г. е назначена за телеграфистка в София - първата българка в тази професия и първата жена - държавен служител в България. Това става след като пет нейни заявления за работа са отхвърлени защото, както ѝ казал министърът, "г-це, знаеш ли, че ние още нямаме жени достойни за такава длъжност". Шестото заявление било одобрено лично от княз Александър I с думите: "Приятно ми е, че в наша България ще имаме жена-чиновница." "Това бе неописуема радост за постигнатото горещо желание," пише Балканова в "Спомени". "Исках да прегърна и разцелувам целия свят и да им кажа: "Ето на и на българската [жена] се даде равноправство"." В края на 1893 г. Станислава записва спомените на майка си и своите на 108 ръкописни страници. Този ценен иточник за епохата се съхранява в Централния държавен архив в София. Издаден е с коментар и бележки през 1987 г.
Под командата на най-малкият син на Баба Неделя, Петко (кръстен на баща си, който не доживява да го види), на 6 ноември 1885 г. е разгромен един сръбски батальон при с. Ропот. Това е първата победа за българската армия в Сръбско-българската война. Поручик Караиванов получава орден "За храброст", по-късно е повишен в капитан и майор и служи като дружинен командир.
Трима внуци на Баба Неделя - Еремия, Юрдан и Георги, загиват в Балканската и Първата световна война.
Друг неин внук, Петко В. Караиванов, завършва Американския колеж в Самоков и в продължение на 42 години (1897-1939) работи като пазител на тайната архива на Външното министерство и шифъра за разчитане. През него минава цялата поверителна кореспонденция на двореца и на дипломатическото ведомство. Така той е в течение на всички държавни тайни и развитието на международните събития. Когато царската държавна сигурност изказала съмнения за неговата лоялност заради образованието му и роднините му в САЩ, лично началникът му Симеон Радев гарантирал за него, казвайки: "Аз може да съм шпионин, но не и Караиванов." За това свидетелства синът му Васил Караиванов, цитиран в "Заслугите на протестантите за българския народ" от Христо Куличев (2008 г.). Петко Караиванов се занимавал с пощенски марки от 1885 г. Официално е признат за филателен експерт в България още от 1910 г. и е единственият български филателен експерт признат в чужбина. Той е патрон на Софийското филателно дружество.
Съпругът на друга нейна внучка, Зорица - Димитър Фурнаджиев, завършва колеж и богословска семинария в Принстън и след завръщането си в България служи в пет евангелските църкви на различни места в страната, а от 1931 до 1941 г. е ректор на Духовната семинария в Самоков. В продължение на 32 години (1912-1943) той е официален религиозен представител на всички евангелски църкви в България пред Министерството на външните работи и изповеданията. Член е на държавни делегации за защита на интересите на България в Лондон през 1913 г. и в Париж при обсъждането на Ньойския договор от 1919 г., според информация във "Вестители на истината. История на евангелските църкви в България" (1994 г.).
Синът на Димитър и правнук на Баба Неделя, Васил Д. Фурнаджиев, работи в продължение на 23 години (1954-1970) в радио "Гласът на Америка" - първо като репортер, а след това като заместник главен редактор и главен редактор на българската секция. Неговият син В. Р. "Боб" Фърнад започва работа в Си Ен Ен през 1983 г. От 1992 г. е главен вицепрезидент и старши продуцент в Си Ен Ен. До пенсионирането си през 2001 г. е президент на Си Ен Ен Хедлайн нюз в Атланта.
ПАМЕТ
По време на мандата на Владимир Вазов като кмет на София (1926-1932), пространството в тогавашния южен край на бул. "Витоша" е наречен площад "Баба Неделя". Мястото става известно с пазара си. През 80-те години на миналия век, при строителството на НДК и оформянето на пл. "България", този площад е практически заличен и от него днес е останала само една тясна сляпа уличка, също наречена "Баба Неделя". Въпреки това, пл. "Баба Неделя" продължава да съществува на картите и като адресна регистрация.
Веригата сладкарници "Неделя" се казва така, защото първото им заведение отваря врати на това място през 1993 г.
На 15 декември 2006 г. Комисията по антарктическите наименования към българското Министерство на външните работи (https://apcbg.org) одобрява географското име "нос Неделя" за "остър и нисък, свободен от лед морски нос на северния бряг на о. Ливингстън [Южни Шетландски острови], вдаващ се 380 м в зал. Баркли". Обектът е "наименуван на българската просветителка баба Неделя (Неделя Петкова, 1826-94)". Включен е в Справочника на българските географски имена в Антарктика и в Единния международен регистър на наименованията в Антарктика на Научния комитет за антарктически изследвания с името му на латиница за международна употреба: Nedelya Point. Географските координати на нос Неделя са 62°36'55.6" ю.ш. и 60°58'48.5" з.д.
Според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, поддържан от Министерството на образованието и науката, от 2 330 действащи държавни, общински и частни училища в България, само едно - началното училище в родния ѝ Сопот, е наречено "Неделя Петкова". Никое от 257-те училища в София не носи името на личността, проправила пътя на девическото образование в столичния град.
Информация, материали и снимка на Неделя Петкова са предоставени на БТА от нейния праправнук и наскоро пенсиониран дългогодишен преводач и редактор в БТА Любомир Гигов.
Comments
comments powered by Disqus