На 1 септември 1985 г. на дълбочина около 3840 метра в Северния Атлантическия океан съвместна френско-американска експедиция, ръководена от американския подводен археолог Робърт Балард и френския океанограф Жан-Луи Мишел, открива останките на британския презокеански лайнер „Титаник“, потънал през април 1912 г. при сблъсък с айсберг.

Останките на кораба са открити с помощта на подводната система за изображения „Арго“, която е оборудвана с телевизионни камери и сонар, чрез които изследователите наблюдават морското дъно в реално време. В ранните часове на 1 септември „Арго“ изпраща първите подводни изображения на „Титаник“, които показват един от котлите на лайнера. Останките са покрити с ръждиво оцветени сталактити, които са създадени от микроорганизми, хранещи се с желязо, посочва енциклопедия „Британика“.

Откриването на „Титаник“ е свързано с тайна мисия на Военноморските сили на Съединените щати по време на Студената война. През 1982 г. Балард, бивш военен офицер, започва да търси финансиране, за да разработи и тества система за дълбоководни изображения. Военноморските сили се съгласяват да окажат съдействие, при условие, че Балард първо изследва американските ядрени подводници „Трешър“ и „Скорпион“, потънали през 60-те години на 20-и век. Целта е да се провери състоянието на ядрените реактори на двата плавателни съда и да се установи дали Съветският съюз не е открил подводниците, оборудвани със секретни технологии, отбелязва още енциклопедия „Британика“.

БТА съобщава за откриването на „Титаник“ на 3 септември в бюлетин „Международна информация“:

Париж, 3 септември 1985 г. /БТА/ Френският институт за морски проучвания съобщи снощи, че френско-американска експедиция открила на 600 км южно от Нюфаундленд останките от презокеанския британски кораб „Титаник“. „Титаник“ потъна на 14 април 1912 година при сблъскване с айсберг. С кораба потънаха и около 1500 от пътуващите с него над 2200 пътници. Ройтер съобщава, че експедицията се натъкнала на „Титаник“ случайно. Изследванията потвърдили, че това е наистина потъналият преди 73 години кораб.

В бр. 41 на списание „Паралели“ от октомври 1985 г. четем повече подробности за откриването на лайнера:

Историята на едно корабокрушение, превърнало се в легенда

При неописуемо напрежение дванайсетината океанографи, събрали се около Боб Балард, фиксират мълчаливо сините и зеленосиви изображения, които се появяват на екрана, идвайки по кабел от дъното на океана.

Това продължава вече дни. Мъжете са готови да се откажат. И ето че роботът, който се движи по морското дъно със своите свръхмощни прожектори и свръхчувствителни камери, внезапно улавя нещо, което прилича на огромен корабен котел. После се вижда изображението на палуба, контурите на кабини и Балард пръв надава радостен вик: „Открихме го. Този път наистина е „Титаник!“

И това, което започва там, е една от най-удивителните научни, човешки и романтични епопеи в края на нашия век.

На 1 септември, в деня, в който щеше „да вдигне обсадата“ след два месеца безплодни търсения, американският професор Робър Балард с помощта на усъвършенствания френски акустичен сонар „САР“ откри останките на „Титаник“, които се търсеха от 73 години. Властите на Съединените щати веднага взеха мерки, за да попречат на разпространяването на всякакви точни сведения за огромния железен Левиатан. Военни кораби обикалят в областта, за да попречат на подводните бракониери да отмъкнат неща от кораба, който беше най-големият, най-хубавият и най-луксозният в света. Колекционерите биха дали цяло състояние за най-малката чаша за чай, измъкната от водата. Предпазливостта може би е излишна, защото трудно могат да се вършат грабежи на дълбочина 4400 метра. Изваждането на кораба би струвало три до четири милиарда долара и би могло да се извърши само с огромни официални средства, при това без никаква рентабилност.

Ева Харт, съдия в пенсия от Есекс (близо до Лондон), е била на седем години, когато заедно с майка си успяла да напусне кораба. Сега тя казва:

– Не бих искала да извадят кораба. Баща ми Бенджамин остана там с много от мъжете, които дадоха път на жените и децата. Мисля, че би било светотатство, нека оставят мъртвите да спят в своята подводна гробница. И нека ООН направи на това място морски мавзолей, който да напомня за страшната нощ на 14 април 1912 година…

Но други не мислят така. Колекционери, търсачи на съкровища, авантюристи мечтаят за най-великолепните останки от кораб в историята и за сравнително добре запазените съкровища в него. Предаваните изображения показват бутилки старо вино, приборите, поставени за вечерята на милиардерите от Ню Йорк и Филаделфия, стилни мебели. Знае се също, че някъде има сейф, в който са затворени бижута и диаманти за милиони долари. Операцията по изваждането изглежда съблазнителна.

– Това е невъзможно! – уверява търсачът на кораби Робърт Маркс.

– Възможно е! – възразява друг специалист по изваждане, Робърт Пиърс, който извади потъналия в Окланд „Рейнбоу уориър“. Пиърс има необикновена идея за изваждането на „Титаник“: да инжектира в останките му течен азот, да го замрази и да го превърне в огромен изкуствен айсберг. Необикновен сценарий, като се има пред¬ вид, че тъкмо айсберг доведе до края на „Титаник“.

Но това, което изплава на повърхността по-бързо от легендарния кораб, е митът, историята на „Титаник“, която се връща като натрапчива идея от 73 години насам и е част от нашия живот. Във времето, когато самолети падат или експлодират в полет всеки ден, когато с пълна скорост влакове се сблъскват заедно с товара си от спящи пътници, когато най-съвършената техника в последна сметка се оказва несигурна поради човешката небрежност, историята на „Титаник“ идва да ни напомни до каква степен, по думите на Валери, нашите най-напреднали цивилизации са слаби, уязвими и смъртни. Затова днес „Титаник“ така силно вълнува духовете. Защото в него вече откриваме същата фаталност, същата поредица от невероятни неразбории, водещи до катастрофата. (…)

Източник: „ВСД“ , Париж, сп. "Паралели", БТА