Националната концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 г. залага на умерен полицентризъм и укрепване на регионалните центрове

Малките градове в България да се превърнат в места, които предлагат възможности за развитие, а не са принудителна спирка по пътя към София или чужбина. Това е една от амбициите на Националната концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 г., която поставя във фокус демографските предизвикателства, регионалните дисбаланси и необходимостта от по-равномерно развитие на страната.

Паралелно с това България се подготвя за ново райониране на страната, което се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2027 г.

За промените и възможностите, заложени в концепцията, пред БНР говори Десислава Боцева, преподавател и изследовател в катедра „Регионално развитие“ на УНСС и част от експертния екип, работил по документа.

Новото райониране е необходима промяна

Изготвянето на Национална концепция за регионално и пространствено развитие е сложна задача, която обединява множество въпроси – от демографията и икономиката до инфраструктурата, околната среда и качеството на живот. Според Боцева новото райониране на страната е наложителна промяна, която трябва да бъде съобразена и с изискванията на Европейския съюз.

Зад административната промяна обаче стои по-големият въпрос – как да бъде организирано развитието на България в условията на застаряващо и намаляващо население и все по-големи различия между отделните региони.

Демографската криза не е само български проблем

Демографските процеси в България не могат да бъдат разглеждани изолирано от случващото се в Европа, смята Боцева. „В България не се случва нищо, което не се случва повсеместно в ЕС“, посочва тя, като обяснява, че българските региони са завършили своя демографски преход – от по-аграрно общество през индустриалната революция към технологична и информационна фаза. С промяната на обществото се променят и нагласите към семейството, родителството, работата и свободното време. Цената на живота и родителството също има значение за демографските решения на хората. По думите на Боцева сред основните демографски предизвикателства пред България са намаляването на населението, неговото застаряване и неравномерното му разпределение по територията на страната. Географскисправочни ресурси

Показателен е фактът, че в 190 населени места в България няма нито един жител.

Какво правим с хората, които ще работят утре?

Един от ключовите въпроси пред регионалното развитие вече не е само колко хора живеят в дадена територия, а как използваме потенциала на трудоспособното население. Особено важна роля в този процес ще има поколението Z, което постепенно заема все по-значимо място на пазара на труда.

Според Боцева това поколение разполага с разнообразни качества, умения и компетенции, които не бива да бъдат ограничавани от разбиранията на предходните поколения или от прекалено строги нормативни рамки. „Плановете, които се създават, неминуемо ще се изпълняват от това поколение“, подчертава тя. Това означава, че политиките за регионално развитие трябва да бъдат съобразени с начина, по който младите хора работят, учат, създават бизнес и избират къде да живеят.


Умерен полицентризъм вместо концентрация само в столицата

Националната концепция залага на умерен полицентризъм – подход, при който развитието не се концентрира единствено в един водещ център, а се създават условия и за укрепване на други градове и региони. Боцева определя този модел като логичен и последователен преход между демографското и регионалното развитие. В него намират място и актуални теми като екологията и устойчивото използване на ресурсите.

В момента София генерира 43,7% от БВП на страната, което я превръща в основен икономически и притегателен център за човешки капитал, креативност и инвестиции. Целта на концепцията обаче не е да ограничава развитието на столицата, а да създаде допълнителни силни ядра, които да могат да задържат и привличат хора и инвестиции. Сред градовете с потенциал да изпълняват подобна роля са Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, Варна и Бургас.

Може ли пощенският код да не определя бъдещето?

Предизвикателството пред регионалната политика е не просто да се променят административните граници, а да се създадат реални възможности за образование, работа, бизнес, услуги и качествен живот извън най-големите градски центрове. Именно затова голямата цел на концепцията може да бъде обобщена в едно изречение – къде живее човек не бива да определя какви възможности има пред себе си. „Възможностите за житейско развитие на човек да не зависят от пощенския му код“, пожелава Боцева.

Предстои именно това да бъде един от големите тестове пред новата политика за регионално и пространствено развитие – дали през следващите години България ще успее да превърне регионите си в реална алтернатива на концентрацията около столицата и големите градове.