Кравите отделят в атмосферата около една трета от целия метан, произведен от хората. Този газ е десетки пъти по-мощен от въглеродния диоксид при задържането на топлина и доскоро проблемът изглеждаше почти неразрешим: не можеш да спреш животните да усвояват храната си. Учени от Калифорнийския университет в Дейвис обаче са открили неочаквано решение и то се оказва по-просто от очакваното. Добавянето на червени водорасли към храната за добитък драстично намалява емисиите на парникови газове.

Многогодишно проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, даде впечатляващи резултати. Червеното водорасло Asparagopsis taxiformis съдържа естественото вещество бромоформ, което инхибира активността на бактериите в търбуха - специализираната част на стомаха на преживните животни, където протича ферментацията на фуража. Тези бактерии са отговорни за производството на метан. Добавянето на водораслите към фуража намалява емисиите с 67% при млечните крави и с 38% при говедата, хранени на пасища. Разликата в ефективността се обяснява с факта, че свободно отглежданите животни консумират добавката по-неравномерно.

На пръв поглед решението изглежда почти перфектно. Методът обаче има един потенциален проблем: бромоформът е класифициран като възможен канцероген. Изследователите внимателно са проверили дали опасните вещества мигрират в месото и млякото. Оказа се, че в месото на животните, на които е дадена добавката, не са открити токсични следи, а в млякото е открит само малък процент, който напълно изчезва по време на пастьоризацията. Потребителите също не са забелязали разлика във вкуса на говеждото месо, което дава предимство на естествените водорасли пред синтетичните алтернативи, които могат да променят органолептичните свойства на продукта.

Интересът към морските водорасли като фуражна добавка започва в началото на 2000-те години, когато канадски фермер случайно забелязва подобрение в здравето на стадото си след въвеждане на съставката в диетата им. Пътят от това случайно наблюдение до индустриалното приложение обаче е дълъг. Основната пречка днес не е науката, а бюрокрацията. В САЩ Агенцията по храните и лекарствата класифицира такива добавки като лекарства, което удължава процеса на одобрение с години. В резултат на това обещаващите иновации са възпрепятствани от административни пречки.

На този фон учените не почиват на лаврите си. Едновременно се провеждат изследвания, използващи технологията за редактиране на генома CRISPR, за да се промени чревният микробиом на кравите. Теоретично това би могло напълно да елиминира нуждата от фуражни добавки в животновъдството. Практическото прилагане на този подход обаче е все още далеч и времето изтича: глобалното затопляне не чака бюрократичните механизми да заработят.

Междувременно, специалистът от университета Корнел, Джоузеф Макфадън, нарече водораслите и бромоформа най-обещаващите решения, които е виждал досега. Те осигуряват най-голямото намаляване на емисиите на метан от всички известни методи. Ако бюрократичните пречки бъдат преодолени, човечеството ще разполага с прост и ефективен инструмент за забавяне на изменението на климата. Единственият въпрос е колко време ще отнеме този инструмент да достигне до фермерите по целия свят.