Преди около шест хиляди години ловци-събирачи пристигнали на високото плато на Богота. Четири хилядолетия по-късно техните потомци възприели земеделието и след това просто изчезнали. Ново ДНК изследване на скелетни фрагменти разкри невероятното: тези хора не са оставили след себе си нито преки предци, нито потомци. Генетичният им произход завършва в празнотата, съобщава Popular Mechanics.

Учените са се сблъскали с уникална мистерия. Древната ДНК на тези колумбийци не съвпада директно с никое известно древно или съвременно население в Южна Америка. Те не са преки предци на съвременните индианци в региона. Анализът обаче разкри странна връзка с жителите на Панамския провлак и говорещите езиците чибчан. Според една теория тази група може да се е кръстосвала със съседите си в продължение на векове, като е разредила напълно генофонда си.

„Ако са оставили след себе си гени, тези следи сега са твърде слаби, за да бъдат открити от нашите инструменти“, отбелязват палеогенетици.
Контекстът на заселването на двете Америки е добре проучен. Предците на коренното население са се появили от сибирско-източноазиатски групи преди приблизително 20 000 години и са прекосили Берингия преди приблизително 16 000 години. Родословието се разделя на северен и южен клон. Южният клон е дал три основни потока от мигранти. Единият се приписва на момчето Анзик I (култура Кловис, на 12 700 години), чиито роднини днес живеят от Аляска до Патагония. Вторият е дошъл от Калифорния до Нормандските острови и е установил присъствие в Централните Анди. Третият също е произлязъл от Кловис и е дал началото на древните жители на Белиз, Бразилия и Чили. Останките, открити в Колумбия, обаче се отклоняват от този последователен модел.

Езиковото семейство чибчан се смята за едно от най-изолираните в Новия свят. Въпреки географското си неравенство (езиците са разпръснати от Хондурас до Еквадор), говорещите мизек в Гватемала и куна в Панама споделят общ езиков прародител. Археолозите датират пристигането на първите говорещи проточибчан в региона в периода между 6000 и 4000 години - същия период, в който живеят хората, открити в Боготския Алтиплано. Това означава, че съвпадението на ДНК не е съвпадение, а само усложнява въпроса кои са били тези пионери.

За да разрешат тази мистерия, екип от изследователи секвенира митохондриалната и ядрената ДНК на 21 древни жители на региона. Оказа се, че древните панамци са били по-близки до съвременните чибчани, отколкото до древните колумбийци. Но ето парадокса: най-близките живи роднини на мистериозните колумбийци се оказаха централноамерикански индианци, а не техните съседи от континента.

Изследователите настояват за разширяване на района на търсене. Те са насочили вниманието си към западните региони на Колумбия, Венецуела и Еквадор. Именно там може да се намират липсващите звена във веригите на миграция. Както авторите на изследването обобщават в списание Science Advances, „древни геномни данни от съседни региони на Северните Анди ще бъдат от решаващо значение за определяне на времето и източниците на човешката миграция към Южна Америка“.