Разходите за туризъм показват една от най-интересните промени в потребителското поведение на българските домакинства през последните години. На фона на растящите доходи и рекордно високата заетост пътуванията, почивките и развлеченията заемат все по-голямо място в семейните бюджети. И макар туристическите услуги да поскъпват значително, това очевидно не спира българите да харчат повече за тях.

Тенденцията обаче поставя любопитен въпрос: доколко ръстът на разходите е резултат от повече потребление и доколко се дължи просто на по-високите цени? Особено интересен е този въпрос на фона на факта, че България продължава да е страната с най-ниски доходи в Европейския съюз, а разходите на българите за туристическо пътуване вече не изглеждат толкова ниски в европейско сравнение. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Разходите за туризъм са се увеличили четири пъти

За само пет години – между 2020 и 2025 г. – общите разходи на българите за туризъм нарастват повече от четири пъти: от 523 млн. евро до 2,285 млрд. евро. Пандемичната 2020 г. несъмнено е нетипична и затова по-показателно е сравнението с 2019 г., когато туристическите разходи достигат рекордните за онзи момент 940 млн. евро. Дори спрямо тази база днешните разходи са повече от два пъти по-високи.

Разпределението между пътуванията в страната и чужбина не се е променило драматично. През 2025 г. около 1,23 млрд. евро са похарчени за туризъм в България, а 1,06 млрд. евро – в чужбина. Още по-впечатляващ е темпът на промяната. Само за една година общите разходи нарастват с приблизително 375 млн. евро. А първите данни за 2026 г. не дават основание да се очаква рязко обръщане на тенденцията.

Туризмът също така е предимно форма на лично потребление, а не бизнес разход. От общата сума през 2025 г. едва около 112 млн. евро са свързани с работни пътувания. Всичко останало е отчетено като пътувания по лични причини – най-вече почивки, развлечения и посещения.

Българите вече харчат сравнително много на вечер

Още по-интересна картина се получава, когато се погледне колко средства се харчат средно за една нощувка. Този показател включва не само разходите за настаняване, но и транспорт, ресторанти и кафенета, както и други разходи по време на пътуването. Така той позволява сравнително директно да се сравни туристическото потребление на домакинствата в различните страни от ЕС.

Разликите между отделните държави са значителни. Средният разход на австрийците достига около 175 евро на нощ, а в Люксембург – 191 евро. В другия край на таблицата са държави като Чехия, където разходът е около 56 евро, и Гърция – около 49 евро.

Една от причините е структурата на пътуванията. Гражданите на някои страни пътуват по-често в чужбина, което обикновено води до по-високи разходи, докато при други преобладава вътрешният туризъм. България обаче се намира приблизително в средата на европейската класация. Средният разход на българите достига около 83 евро на нощ – не толкова далеч от средното за ЕС-27 от около 104 евро.

Това представлява почти двойно увеличение спрямо 2019 г., когато българите са харчили средно около 43 евро на нощ. Още по-показателно е, че по този показател България изпреварва почти всички страни от Централна и Източна Европа.

Най-бедните в ЕС, но с все по-голям бюджет за почивки

Именно тук се появява най-голямото разминаване. Българските домакинства продължават да имат най-ниския разполагаем доход в ЕС и са сред последните по реално индивидуално потребление. В същото време туристическите разходи вече достигат нива, които не изглеждат чак толкова далеч от европейските. Това не означава непременно, че българите живеят по-добре от статистиката за доходите. По-скоро показва промяна в структурата на потреблението.

Продължителният период на ниска безработица, висока заетост и бързо нарастващи доходи позволява на домакинствата да насочват все повече средства извън стоките и услугите от първа необходимост. Част от допълнителния доход отива именно към развлечения, пътувания, ресторанти и почивки.

Поскъпването на туризма не спира потреблението

Остава въпросът каква част от ръста се дължи на реално увеличение на потреблението и каква – на инфлацията. Цените в сектора на хотелите и ресторантите растат бързо през последните години и в редица периоди изпреварват общата инфлация. В същото време разходите на домакинствата за туризъм се увеличават още по-бързо.

Самите данни не позволяват категорично да се определи посоката на причинно-следствената връзка. Възможно е нарастващата покупателна способност и готовността на домакинствата да плащат повече за почивки и развлечения да позволяват на бизнеса да повишава цените. Възможно е и обратното – по-високите цени да увеличават номиналните разходи на хората, които се стремят да запазят досегашното си ниво на туристическо потребление.

Вероятно действат и двата механизма едновременно. Това помага да се разбере и на пръв поглед парадоксалната картина в големите градове: въпреки високите цени ресторантите и заведенията продължават да бъдат пълни. За част от домакинствата растящите доходи очевидно компенсират поскъпването и позволяват да не се отказват от разходите за свободното време.

Новият български потребител

Данните за туризма показват по-широка промяна в поведението на българските домакинства. България остава най-бедната страна в ЕС по доходи, но това не означава, че потребителите автоматично ограничават всички разходи извън най-необходимото. Напротив – при ниска безработица и продължаващ ръст на доходите все повече средства се насочват към услуги, развлечения и преживявания. Туризмът е един от най-ясните примери за тази трансформация.

Предизвикателството е, че зад впечатляващия номинален ръст на разходите стоят едновременно повече потребление и по-високи цени. А докато българите започват да харчат все повече за почивки, ресторанти и пътувания, разликата в доходите спрямо останалата част от Европа остава значителна.

Затова и големият въпрос през следващите години няма да бъде просто дали българите ще продължат да харчат повече за туризъм. По-важно ще е дали растежът на доходите ще продължи да изпреварва поскъпването, така че зад по-големите номинални разходи да стои и реално по-високо потребление.

kmeta.bg