Евентуалното ранно разрушаване или силно отслабване на полярния вихър през предстоящия зимен сезон 2026–2027 година няма да доведе автоматично до сурова и снежна зима на Балканите, съобщават от Meteo Balkans. Макар подобен атмосферен процес традиционно да променя преноса на въздушни маси и да носи сериозни застудявания в части от Северното полукълбо, последните климатични симулации очертават предимно неутрални температурни отклонения за Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие. За България това означава, че не се очаква продължителен период с трайни отрицателни аномалии, но остават напълно възможни краткотрайни и интензивни студени нахлувания със снеговалежи при подходящо подреждане на циклоните и антициклоните над континента.

Как стратосферата диктува зимното време
С наближаването на студените месеци вниманието на метеоролозите се насочва към състоянието на полярния вихър и процесите в атмосферната циркулация над Северното полукълбо. Ключов фактор за зимната динамика е така нареченото внезапно стратосферно затопляне. При това явление температурата в полярната стратосфера се повишава рязко само в рамките на няколко дни. В резултат полярният вихър, който обичайно действа като бариера и задържа ледения въздух около Арктика, губи сила, измества се или се разпада на отделни вихрови структури. При най-мощните прояви на този процес се стига до пълно обръщане на посоката на зоналните ветрове в стратосферата около 60 градуса северна ширина и на ниво от 10 хектопаскала.

Ефектът от тази високоатмосферна аномалия често не остава затворен само в стратосферата, а постепенно се спуска надолу към тропосферата. Това размества основните барични центрове и променя траекторията на полярния струен поток, отваряйки коридор за нахлуване на арктичен или континентален студ към Европа. Метеоролозите обаче подчертават, че не всяко стратосферно затопляне носи сурова зима на континента. Реалният ефект до земната повърхност зависи от фазата на Северноатлантическата осцилация, позицията на блокиращите антициклони и цялостната конфигурация на атмосферата.

За да оценят конкретния риск за сезон 2026–2027 година при сходни начални океански и тропически условия – включително силен Ел Ниньо и отрицателна западна фаза на квазидвугодишната осцилация – специалистите съпоставят два мащабни набора от климатични симулации. Първият се базира на ансамбъла за климатично моделиране CMIP6 с 80 реализации, където са анализирани 32 случая с ранно разрушаване на полярния вихър срещу 565 случая без такова явление. Вторият набор използва ретроспективни сезонни симулации от системата SEAS5 на Европейския център за средносрочни прогнози, съпоставяйки 109 реализации с ранен срив на вихъра и 444 без подобно развитие. Важно уточнение при разчитането на тези модели е, че картите не показват директно какви ще са абсолютните температури, а измерват само разликата между сценариите със и без разрушаване на вихъра. Така например, ако даден регион има базова положителна аномалия от плюс 3 градуса, а процесът във височина я свали с 1 градус, крайният резултат отново ще остане по-топъл от нормата с отклонение от плюс 2 градуса.

Прогнозата по месеци от декември до март
Декември 2026 година е месецът, в който двата независими модела показват най-висока степен на единодушие, но с ясен контраст между отделните части на континента. Над Скандинавия и Североизточна Европа се формират отрицателни температурни отклонения от 1 до 2 градуса спрямо сценариите със стабилен вихър. Тази картина се подкрепя от тенденция за по-високо атмосферно налягане в северните ширини и по-ниско над части от Атлантическия океан, което улеснява спускането на студени въздушни маси към Северна и Източна Европа. За Балканите обаче сигналът е съществено по-различен. Според симулациите Гърция и Източното Средиземноморие остават в зона с неутрални до слабо положителни отклонения между 0 и плюс 0,5 градуса, което показва липса на автоматична връзка между разпада на полярния вихър и ранното застудяване в нашия регион.

През януари 2027 година разминаванията между моделите се увеличават. Докато ансамбълът CMIP6 отчита отслабване и промяна на първоначалния студен сигнал, европейската система SEAS5 запазва индикации за по-ниски температури над Североизточна Европа и Централните американски щати. Над Гърция и Източното Средиземноморие картината отново остава предимно неутрална, без убедителни данни за продължителен мразовит период.

Различията се запазват и през февруари 2027 година, когато CMIP6 дава слабо положителни отклонения за южните части на Балканите, а SEAS5 поддържа неутрален тренд. Най-отчетлив топъл сигнал се появява за март 2027 година в симулациите на европейската система SEAS5. Те очертават положителни температурни аномалии от плюс 1 до плюс 2 градуса над Гърция и акваторията на Егейско море, което предполага по-чест пренос на топли въздушни маси в началото на пролетта, макар далечният хоризонт да носи значителна прогностична несигурност.

Какво да очакваме в България
За страната ни решаващият фактор през зимата няма да бъдат средномесечните температурни отклонения на сезонните карти, а конкретното развитие на синоптичната обстановка в рамките на отделни дни. Липсата на силен студен сигнал в дългосрочните модели по никакъв начин не е гаранция за мека и безснежна зима в България. Дори в месеци с общо неутрални или положителни температурни аномалии са напълно възможни резки, няколкодневни арктични нахлувания.

За да се стигне до сериозни снеговалежи и истинска зимна обстановка на Балканите, е необходимо точно съвпадение на три елемента – достатъчно студен въздух, наличие на влага и подходяща траектория на циклоните. Ключова роля за времето у нас ще играе разположението на блокиращите антициклони над Северна и Североизточна Европа и тяхното взаимодействие със средиземноморските циклони. Именно тази барична конфигурация ще реши дали студените маси от североизток ще успеят да се спуснат до Централна и Югоизточна Европа, или ще останат блокирани далеч на север.