За пореден път Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка проведоха заседанията си в рамките на една седмица, като и двете институции решиха да запазят краткосрочните лихвени проценти без промяна. Решенията идват на фона на продължаващ инфлационен натиск, поскъпване на енергоносителите и несигурност относно развитието на световната икономика.

Основен фактор за ускоряването на инфлацията през последните месеци е конфликтът между САЩ, Израел и Иран, който доведе до рязко покачване на цените на горивата. Това представлява шок в предлагането – ситуация, при която производственият капацитет на икономиката се свива, цените се повишават, а икономическият растеж се забавя.

Пред централните банки стои сложна задача. Повишаването на лихвите може допълнително да ограничи икономическата активност, но бездействието крие риск инфлационните очаквания да се затвърдят и високите цени да се превърнат в трайно явление. Темата коментира Теодор Недев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Различни предизвикателства пред САЩ и Европа

Икономическата ситуация от двете страни на Атлантическия океан е различна. В САЩ растежът остава силен, подкрепен основно от инвестиционния бум в центрове за данни. Това дава възможност на Федералния резерв да постави по-силен акцент върху овладяването на инфлацията.

Същевременно американската централна банка трябва да отчита и състоянието на трудовия пазар. Последните данни показват известно охлаждане – по-малко нови работни места, ревизии надолу на предходни данни за заетостта и леко увеличение на безработицата, която през септември достига 4,2%.

Допълнително предизвикателство е политическият натиск от Белия дом за понижаване на лихвите.

В еврозоната ситуацията е по-различна. Икономическият растеж е слаб, което прави допълнителното затягане на паричната политика по-трудно. Европейската централна банка вече предприе две увеличения на лихвите през последните месеци и сега предпочита да изчака резултатите от тях.

Макар годишната инфлация в еврозоната да се е повишила от 2,8% през юни до 3,8% през септември, базовата инфлация, която изключва енергията и храните, остава сравнително стабилна около 2,5%.

Друг фактор е поскъпването на държавния дълг на отделни страни от еврозоната, особено Франция. Това вече създава допълнителен натиск върху лихвите за бизнеса и домакинствата.

Очаква ли се ново увеличение на лихвите?

Въпреки решението за запазване на сегашните нива, вероятността цикълът на затягане на паричната политика да е приключил остава малка.

Инфлацията продължава да бъде над целевите равнища, а трайно решение на конфликта в Близкия изток не се очертава. Затова пазарните очаквания са за нови увеличения на лихвите от страна на Федералния резерв и Европейската централна банка в средносрочен план.

Какво означава това за България?

През последните години България до голяма степен остана изолирана от значителна част от промените в лихвената среда в Европа. Ниското равнище на държавния дълг ограничава разходите за неговото обслужване, а високата ликвидност в банковата система позволява лихвите по ипотечните, потребителските и корпоративните кредити да останат сравнително ниски.

Това обаче не гарантира, че ситуацията ще се запази и през следващите години./ Кмета.бг