Култура
На 2 февруари Църквата почита Сретение Господне
На 2 февруари Църквата почита Сретение Господне
Автор: монахиня Ксения Станева
Сретение (църк. слав.-среща) Господне е един от дванадесетте големи Господски празници. Четиридесет дни след раждането на Спасителя св. Богородица донесла своя Младенец в йерусалимски храм, в изпълнение на старозаветния закон всяко мъжко първородно дете да бъде посветено или представено на Бога. Майката трябвало да принесе в жертва и агне, но тъй като св. Дева Мария била бедна, принесла два гълъба.
По Божие внушение в храма Божествения младенец и майка Му били посрещнати от праведния Симеон-един от 70-те преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки. Този превод бил направен по поръчение на египетския цар Птоломей II Филаделф (285-246) г. По предание се знае, че на праведния Симеон се паднало да преведе книгата на св. пророк Исайа. Когато стигнал до думите в 7-ма глава:"Девица ще зачене и ще роди Син...", той помислил, че има грешка и понечил да поправи думата "девица" с "млада жена", но внезапно се появил Ангел, който го спрял, като му обяснил:" Написаното е точно, затова не го поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".
Когато посрещнал Господ в храма, праведният Симеон бил на повече от 300 години. Той взел Божествения Младенец на ръце, благословил Йосиф и св. Дева и извикал:"Сега отпускаш твоя раб, Владико, според думата Си смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи-светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!"Тези думи, с които праведният Симеон се разделил с този свят, сега се казват на края на всяко вечерно богослужение. Праведният Симеон предсказал също и тежките страдания на св. Богородица с думите: "... и на самата тебе меч ще прониже душата ти..."
Там била и св. пророчица Анна, която била вдовица и служела денонощно в храма. Тя започнала да слави пред всички идването на очаквания Спасител.
Християнската църква възприела от Стария Завет на четиридесетия ден след раждането на детето, то да бъде занесено от майката в храма. Само че тази първа среща с Бога на детето, независимо от неговия пол, има друг смисъл. На майката се чете очистителна молитва, след която тя вече може да пристъпи в храма и да приема Свето Причастие. Детето се благославя и свещеникът се моли Бог да го запази от всяко зло, като го удостои да се кръсти и да расте във всяко добро.
Сретение (църк. слав.-среща) Господне е един от дванадесетте големи Господски празници. Четиридесет дни след раждането на Спасителя св. Богородица донесла своя Младенец в йерусалимски храм, в изпълнение на старозаветния закон всяко мъжко първородно дете да бъде посветено или представено на Бога. Майката трябвало да принесе в жертва и агне, но тъй като св. Дева Мария била бедна, принесла два гълъба.
По Божие внушение в храма Божествения младенец и майка Му били посрещнати от праведния Симеон-един от 70-те преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки. Този превод бил направен по поръчение на египетския цар Птоломей II Филаделф (285-246) г. По предание се знае, че на праведния Симеон се паднало да преведе книгата на св. пророк Исайа. Когато стигнал до думите в 7-ма глава:"Девица ще зачене и ще роди Син...", той помислил, че има грешка и понечил да поправи думата "девица" с "млада жена", но внезапно се появил Ангел, който го спрял, като му обяснил:" Написаното е точно, затова не го поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".
Когато посрещнал Господ в храма, праведният Симеон бил на повече от 300 години. Той взел Божествения Младенец на ръце, благословил Йосиф и св. Дева и извикал:"Сега отпускаш твоя раб, Владико, според думата Си смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи-светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!"Тези думи, с които праведният Симеон се разделил с този свят, сега се казват на края на всяко вечерно богослужение. Праведният Симеон предсказал също и тежките страдания на св. Богородица с думите: "... и на самата тебе меч ще прониже душата ти..."
Там била и св. пророчица Анна, която била вдовица и служела денонощно в храма. Тя започнала да слави пред всички идването на очаквания Спасител.
Християнската църква възприела от Стария Завет на четиридесетия ден след раждането на детето, то да бъде занесено от майката в храма. Само че тази първа среща с Бога на детето, независимо от неговия пол, има друг смисъл. На майката се чете очистителна молитва, след която тя вече може да пристъпи в храма и да приема Свето Причастие. Детето се благославя и свещеникът се моли Бог да го запази от всяко зло, като го удостои да се кръсти и да расте във всяко добро.
Comments
comments powered by Disqus