На стената

България ще променя закони заради центъра на НАТО у нас

В командния център на алианса в София ще служат до 50 военни и цивилни, половината от които българи, пише "Сега".

Министерството на отбраната (МО) подготвя законови промени във връзка с възможността в бъдеще през България свободно да преминават и пребивават съюзни войски. Това съобщава източник от военното ведомство. Промените се налагат заради решението, което НАТО ще вземе днес на срещата на военните министри от алианса в Брюксел - да се изградят центрове за командване и контрол в България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния.

"От разполагането на центровете на територията на страните от Източна Европа произтичат задължения и отговорности за всички съюзници. За България като страна домакин това означава да изпълни всички съюзни изисквания за осигуряването на преминаването и пребиваването на съюзни войски и сили на нейна територия", коментира вчера източник от военното министерство. Законовите промени, които вече са включени в правителствената програма, трябва да са готови през май или юни и те ще позволят съвместната охрана на въздушното пространство с партньори от НАТО.

Преминаването и разполагането на войски от НАТО не изисква санкция на парламента, тъй като Народното събрание вече е одобрило членството на страната ни в алианса и това следва от международния договор, който има предимство пред конституцията. Въпреки това вчера премиерът Бойко Борисов заяви, че всяко искане за разполагане на техника ще бъде обсъждано от Народното събрание. Така той се опита да парира недоволството на БСП от разполагането на центъра на НАТО в България.

"Единствено, за което е говорено, е за изнесени логистични щабове в няколко държави, но това не е свързано с каквато и да е техника", коментира вчера в парламента Борисов. Той съобщи, че е говорил с министъра на отбраната Николай Ненчев и му е наредил да не поема никакви ангажименти на срещата в Брюксел. "Ако има такива поставени искания към България, те да бъдат обсъдени в парламента. България е парламентарна република и тази тема, ако бъде поставена, трябва да се реши тук", каза премиерът.

Според източници от Министерството на отбраната изграждането на центъра ще бъде свързано и с разполагане на малка част от силите за бързо реагиране на НАТО. Общата им численост ще е до 10 000 души, които ще бъдат разположени в няколко държави и вероятно ще бъдат активни от следващата година. Готовност за участие в силите за бързо реагиране са заявили Великобритания, Дания, Латвия, Литва, Естония, Норвегия. Интерес е проявила и Канада. Бъдещето им също ще бъде решено днес от военните министри.

Командният център в България ще е в една от централните сгради на военното министерство в София. Той ще е с численост до 50 души - военни и цивилни, половината от които ще са българи. Министерството на отбраната ще се грижи за логистиката и охраната.

Плановете за създаването на центровете бяха обявени от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг при посещението му в София. Те ще бъдат първите по своя вид и ще осъществяват връзка между силите на алианса и тези на държавата домакин. На практика това е най-голямата трансформация на НАТО след края на Студената война.

Решението за изграждането на центровете идва след срещата на върха в Уелс, където беше приет План за действие за готовност на НАТО. Причината е кризата в Украйна. Центровете за командване и контрол ще имат ангажимент и към координирането на многонационални учения. Те обаче ще имат и пряко отношение към способностите за бързо развръщане на Силите за отговор на НАТО или на отделни части от тях.

Премиерът посрещна с ентусиазъм идеята на БСП страната ни да се включи с хуманитарна помощ за бедстващите в Украйна. "Би било хубаво да отидат парламентарни конвои с надпис "Парламент. България", това би било едно много добро нещо", размечта се Борисов. И дори се съгласи да разгледа предложението на лидера на "Атака" Волен Сидеров да се предвиди в закон облекчена процедура за получаване на гражданство за етническите българи в Украйна. Борисов заяви, че позицията на България за конфликта остава непроменена - незабавно прекратяване на огъня и мирно решение. "Това вече на нищо не прилича, да гинат в ХХI век хора. Не е прието", каза премиерът.



Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus