Проблемите в семействата с деца с церебрална парализа, олигофрения или други увреждания традиционно "се замитат под килима". Държавата отпуска някакви мизерни суми и се отчита пред ЕС за социално отговорна политика. Доскоро повечето от семействата се срамуваха да покажат колко им е трудно - и от финансова, и от психологическа гледна точка.



Затова протестът на майките - заложници на собствените си деца - е важно събитие, знак за промяна, израз на кураж да отстояваш елементарни човешки права. Протестът бе национален, но в по-големите градове имаше и регионални версии. Исканията са едни и същи - повече достъпни социални услуги, по-малко бюрокрация в процедурите за определяне на асистенти и заплащане, което позволява нормален живот.

Шествието по централната бургаска улица "Александровска" беше тъжно. "Деца" на 20,25 и повече години в колички, към които са оковани техните майки. Хора с увреждания винаги ще има. В общество, което претендира за европейски ценности, грижата за тях не е само грижа на семействата им.




В Бургас декларацията с исканията на семействата беше приета от зам. кмета Лорис Мануелян и шефката на социалната дирекция Мая Казанджиева. дано майките да получат нещо повече от стандартното чиновническо отношение.