Световната здравна организация акцентира върху хипертонията, като глобален проблем за общественото здраве. Тя е най-масовото заболяване в света и в съчетание с други рискови фактори като повишен холестерол, тютюнопушене, затлъстяване, диабет формира висок сърдечно-съдов риск.

По данни от Българската лига по хипертония годишно 9,4 милиона души по света умират вследствие на усложнения от високо кръвно налягане.

България заема едно от първите места в ЕС по честота на инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт.

През тази година мотото на Световния ден е: „Нормално кръвно налягане - нормален сърдечен ритъм". Поставя се акцент върху предсърдното мъждене, като най-често и най-рисково ритъмно нарушение в резултат на артериална хипертония. Статистиката показва, че долната възрастова граница на хипертонията пада все по-ниско и вече има регистрирани случаи на деца с това заболяване, което налага обществото все по-ясно да осъзнае ролята на рисковите фактори.

Предсърдното мъждене е хронично заболяване, което причинява невъзвратими промени в сърцето, води до сърдечна недостатъчност, влошава качеството на живота, влошава функциите на мозъка. Рискови фактори за възникването му са: наследствена обремененост, артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване, метаболитен синдром, заболявания на щитовидната жлеза, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол.

Според специалистите в 30% от случаите предсърдното мъждене протича без признаци, но то е основната причина за емболични инциденти, които в 75% от случаите са мозъчно-съдови. При съчетаване на предсърдно мъждене с артериална хипертония рискът от мозъчен инсулт нараства от 3 до 5 пъти. Предсърдното мъждене често съпровожда редица сърдечни заболявания, но при една част от пациентите няма установими признаци на сърдечна болест.

За профилактиката на сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт важно е контролирането на кръвното налягане. Специалистите акцентират върху ролята на личните лекари в провеждането на надеждна профилактика, в откриването на предсърдното мъждене и при проследяването на хипертониците.

Не на последно място са рисковите фактори като тютюнопушене, нездравословно хранене, затлъстяване, физическо обездвижване, злоупотреба с алкохол, зависещи от начина на живот на всеки отделен човек, които биха могли да се избегнат и по този начин да се предотврати болестта.

По данни на Българското ендокринологично дружество, затлъстяване у нас имат 34,93% от населението на повече или на 20 г., а наднормено тегло - 38,95%. Това означава, че всеки втори български мъж (45%) и всяка трета българска жена (32,4%) между 30-60 години е с наднормено тегло.

По-тревожен е фактът, че 40% от българските деца (21,9% от момчетата и 17,7% от момичетата между 5-17 години) са с наднормено тегло или затлъстяване.

Всеки трети в света е с високо кръвно налягане, а ефективно лекуван е само един от трима.