Християнската религия чества Възнесение Господне на 40-тия ден след Великден (тази година на 21 май), когато след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския хълм край Ерусалим и оттук се възнася на небето.

Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях (Спасовден) е свързан с култа към мъртвите. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва черешовата задушница.

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади.

Те носят със себе си нова кърпа, зелена глинена паница с вода, нова зелена стомна, бъклица вино и погача. Това са дарове за русалиите - самодиви. Около тези поляни обикновено има извор с лековита вода, в която болните се измиват. През нощта всички пазят пълно мълчание до изгрева на слънцето. На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.