Подводница

Коронованият ангел, царица Елеонора, е наречена майка на Отечеството

Царица Елеонора, втората съпруга на Фердинанд, спасява хиляди бежанци през войните и опазва от разрушение Боянската църква

Тя е несправедливо забравена, а на тази ренесансова личност България винаги трябва да отдава дълбока почит и несекваща признателност. Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който до рамото на българския цар да е седяла толкова достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като фамилия името на своя народ – царица Елеонора Българска.

Като втора съпруга на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало от нея, било да се грижи за децата му, родени от покойната Мария Луиза Пармска – престолонаследника княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда – и чрез личен пример да приучи младото българско общество към състрадание, милосърдие и дарителство.

За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума от 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката, но още следващата година тя ги влага в изграждане на санаториума за белодробно болни деца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил.

Ако е истина, че името на човека направлява живота му, царицата е прекарала целия си живот в мир със съдбата – „елеос" на старогръцки означава състрадание. За 9 години в България от мащеха на царските сираци Елеонора се превръща в Майката на отечеството.

Княгиня Елеонора е била приета много радушно от населението. От самото начало тя се отдава с всички сили в служба на Българския червен кръст и редица редица благотворителни институти.

Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“.

Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград едва на 57 години. Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква.

След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.

Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).

Въпреки това много хора днес не знаят за нея.

По този повод ви предлагаме един кратък тест, с който да разберете повече за жената, за която Иван Вазов пише следния стих:

Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…



Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus