Подводница

Кои са най-големите скандали около Нобеловите награди?

Наградата за литература много често е спорна. Например много уважавани в глобален мащаб писатели като Владимир Набоков и Джеймс Джойс никога не са печелили, а някои отдавна забравени автори са нобелисти.

Правилото, че не повече от трима души могат да споделят Нобелова награда, е довело до някои сериозни скандали в научните среди, особено в области, които изискват сътрудничество между много хора. Не е необичайно някой да бъде прескочен. Физикът Марк Джаксън е подготвил доста сериозен списък на хората, които са били лишени от награда заради това правило, включително Фрийман Дайсън (за приноса му в квантовата електродинамика).

Нобеловите награди са дело на хора, които както всички, са склонни към грешки, и съответно са обвинявани в евроцентризъм, сексизъм и прочие.

Например, през 1967 година физикът Джослин Бел открива странен модел в данните си, който се оказва първото откритие на пулсар. Тя обаче никога не печели Нобелова награда за това. Вместо това през 1974 нейният съветник Антъни Хюиш получава Нобелова награда за физика за "решаваща си роля в откриването на пулсарите." Той споделя наградата с колегата си астроном Мартин Райл.

Нобеловата награда за мир е вероятно най-спорният Нобел от всички - и не само защото Махатма Ганди така и не я е получил.

Защо Нобеловата награда за мир винаги е толкова спорна?


Почти винаги има спорове и скандали около Нобеловите лауреати за мир - донякъде, защото изборът им е твърде политически. Нещо повече, някои политици получават наградата за определени насърчаващи мира действия, но после се ангажират в конфликти (или са се ангажирали в конфликти преди това). Нещата често се объркват.

През 2009, колумнистът на New York Times по етични теми Ранди Коен коментира, че "наградата трябва да бъде анулирана в екстремни случаи, когато неин предишен получател е действал редовно в противоречие на ценностите, които наградата отстоява." Той предлага няколко потенциално недостойни носители, включително Тиодор Рузвелт, Хенри Кисинджър и Ясер Арафат. (Според правилата на Нобеловите награди, наградата не може да бъде отнета.)

Несъмнено най-спорният Нобелов лауреат в близкото минало е Барак Обама през 2009, "за изключителните му усилия за засилване на международната дипломация и сътрудничество между народите." Обама все още беше в първата година на мандата си, и мнозина тогава твърдяха, че наградата му се връчва твърде рано. Освен това по-късно той се ангажира с доста конфикти и кампании за въздушни удари чрез дронове.

Различен вид скандал е това, че трима Нобелови лауреати са били под арест в родината си, когато са били удостоявани с наградата (което прави тази награда много политическо изявление): китайският активист за правата на човека Лиу Сяобо през 2010, бирманският политик Аун Сан Су Чи през 1991, и германският журналист и пацифист Карл фон Осиецки през 1935 г.

Могат ли покойници да бъдат нобелисти?

Не. През 1974, Нобеловата фондация промени правилата, така че наградите да не могат да се дават посмъртно. Това правило предизвика много спорове, обикновено защото са нужни десетилетия, за да се определи дали дейността на определен човек е имала достатъчно сериозен ефект, за да заслужава Нобел.

Правилото понякога води до неловки ситуации. През 2011 г., ръководството на Нобеловата фондация оповести, че ще даде награда за физиология или медицина на Ралф Стайнман, след което научи, че той е починал три дни по-рано.

Наградата на Стайнман беше за откритието на нов тип имунна клетка, дендритната клетка, направено десетилетия по-рано. В края на живота си, след като бе диагностициран с рак на панкреаса, той създаде и изпробва експериментална терапия с дендритни клетки върху себе си, която вероятно е удължила живота му с около четири години (повечето хора с рак на панкреаса умират за не повече от година). За съжаление той не живя достатъчно дълго, за да научи за Нобеловата си награда.

Все пак фондацията реши да му даде наградата - защото не е знаела, че вече е починал, когато е било взето първоначалното решение.

Защо няма Нобел за математика? Или изкуства? Или музика?

Нобеловите награди са стартирали с пет награди: физика, химия, физиология/медицина, литература и мир. После през 1968 Шведската централна банка е направила дарение за създаване на награда за икономика, която формално не е Нобелова, а "награда Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел."

Нобеловата фондация не изглежда да проявява интерес към добавяне на нови категории. Сайтът на Нобеловите награди редовно заявява, че фондацията е решила "да не разрешава нови категории."

Така че няма награда за екология, инженерство, изящни изкуства, математика и безброй други неща, които също са значими. Има отдавнашен мит, че не съществува Нобелова награда за математика, защото съпругата на Алфред Нобел е имала извънбрачна връзка с блестящ математик. Този мит обаче изглежда неподкрепен с факти - като начало, Нобел никога не е бил женен.

Кой е отказвал Нобелова награда - и защо?

Отказите не се случват често. Когато обаче се случат, са драматични. Жан-Пол Сартр е удостоен с наградата за литература през 1964, но я отказва, защото просто е Жан-Пол Сартр. Той заявява, че писателите не бива да се обвързват с институции и отстоява този си принцип - той дори е отказал членство във френския Почетен легион.

Хенри Кисинджър и виетнамският политик Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова награда за мир през 1973 година за договарянето на примирие във Виетнам, но Тхо я отказва, аргументирайки се, че "мирът още не е изграден."

Междувременно четирима други нобелисти са били принудени да откажат наградата по настояване на правителствата на родните им държави. Хитлер не разрешава на трима германци да получат парите от наградата през 30-те години: химикът Рихард Кун за работата си по витамините, химика Адолф Бутенанд за работата си по половите хормони, и Герхард Домаг, откривател на първия комерсиално достъпен антибиотик.

Руският писател Борис Пастернак, автор на "Доктор Живаго" (която се е наложило да бъде издадена извън СССР), първоначално приема наградата си за литература през 1958 г., но впоследствие е заставен от съветското правителство да я върне.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus