От близо

Защо няма Нобел за математика? Или изкуства? Или музика?

Нобеловите награди са стартирали с пет награди: физика, химия, физиология/медицина, литература и мир. После през 1968 Шведската централна банка е направила дарение за създаване на награда за икономика, която формално не е Нобелова, а "награда Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел."

Нобеловата фондация не изглежда да проявява интерес към добавяне на нови категории. Сайтът на Нобеловите награди редовно заявява, че фондацията е решила "да не разрешава нови категории."


Така че няма награда за екология, инженерство, изящни изкуства, математика и безброй други неща, които също са значими. Има отдавнашен мит, че не съществува Нобелова награда за математика, защото съпругата на Алфред Нобел е имала извънбрачна връзка с блестящ математик. Този мит обаче изглежда неподкрепен с факти - като начало, Нобел никога не е бил женен.

Кой е отказвал Нобелова награда - и защо?

Отказите не се случват често. Когато обаче се случат, са драматични. Жан-Пол Сартр е удостоен с наградата за литература през 1964, но я отказва, защото просто е Жан-Пол Сартр. Той заявява, че писателите не бива да се обвързват с институции и отстоява този си принцип - той дори е отказал членство във френския Почетен легион.

Хенри Кисинджър и виетнамският политик Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова награда за мир през 1973 година за договарянето на примирие във Виетнам, но Тхо я отказва, аргументирайки се, че "мирът още не е изграден."

Междувременно четирима други нобелисти са били принудени да откажат наградата по настояване на правителствата на родните им държави. Хитлер не разрешава на трима германци да получат парите от наградата през 30-те години: химикът Рихард Кун за работата си по витамините, химика Адолф Бутенанд за работата си по половите хормони, и Герхард Домаг, откривател на първия комерсиално достъпен антибиотик.

Руският писател Борис Пастернак, автор на "Доктор Живаго" (която се е наложило да бъде издадена извън СССР), първоначално приема наградата си за литература през 1958 г., но впоследствие е заставен от съветското правителство да я върне.

Фокнър отказва да отиде с Стокхолм с думите: Нямам достатъчно бензин да измина толкова път. Когато, след настояване на Държавния департамент отива да си получи наградата, произнася реч, която си заслужава всеки да прочете.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus