Маршрути

(снимки)Атолука - българската местност с най-чистия въздух на Балканите

Близо до град Брацигово, на 4 км от село Равногор, се намира една уникална местност. Тя е защитена, а край нея е изградено малко курортно селище, което все още не е много популярно.

То е разположено върху седловината Чакмакли на 1450 м. надморска височина. Като курортно селище води началото си от 1906 г., когато на това място е организиран първият излет на брациговски младежи.

За разлика от повечето планински курорти, Атолука все още може да се нарече приблизително диво кътче, почти незасегнато от модернизацията. На територията му се разполагат почивна станция „Атолука“, около 450 вили, магазин, ресторант, параклис. В близкото минало е имало и библиотека, която вече не съществува. Местността е изключително красива, малко известна, богата на билки и горски плодове (боровинки, малини,гъби и т.н.).

Атолука е през 1923 г. е било база на брациговската партизанска чета.Околностите на летовището предлагат условия за еднодневни походи, които могат да се организират до Чакмакли, Попова шапка, Въртележката, Орозтепе, Мангашли, Каваците и др. Чуден пейзаж се открива в долината на р. Пиздица, където могат да се видят Сините водопади.

Най-голямото богатство на това място, обаче, е във въздухът. Буквално. Това е документирано след изследване на НАСА, резултатите от което са публикувани в “National Geographic”още през 1994 година.

Става дума за местността Атолука, около чието откриване и именуване витае красива легенда. Разказват, че Хасан бей Гаванозооглу - управител на Татарпазарджишката кааза, потеглил със свитата си по тесния каменист път от град Пещера през Чифте махала за село Фотиново.

Малко преди да напуснат вековните гори, спрели да починат на красива поляна, осеяна с прекрасни ароматни цветя. В единия й край бликал извор със студена бистра вода. Тъкмо място да се поразтъпчат след дългото пътуване, да похапнат сред природата и да пийнат бистра студена вода от извора.

Изведнъж при бея дотичал задъхан гавазинът му и съобщил тъжната вест, че прекрасният му жребец неочаквано е издъхнал, като пил от студената вода на извора. Беят страшно се натъжил.

Бил много привързан към прекрасното животно. Не вярвал другаде да намери такъв кон. Жребецът бил бял, с буйна бяла грива. Той сякаш бил част от своя господар Хасан бей.

В чест на своя любим кон и на бистрия студен извор Хасан бей нарекъл поляната „Атолука“. Тази тъжна история за злополучния край на красивия жребец бързо се разнесла из цялата кааза и хората започнали да я наричат така.

Наричат курортното селище още „Васил Петлешков“. То все още е сравнително диво кътче, почти незасегнато от модернизацията. На територията му се разполагат почивна станция „Атолука“, около 450 вили, магазин, ресторант, параклис.

Въздухът на Атолука е вероятно най-голямото съкровище на мястото. Доказамо е, че атолушкият въздух има лечебни свойства. След изследвания на НАСА на база спътникови снимки районът около Равногор в радиус от 40 км е определен за най-чистия район на Балканския полуостров.

Сертификат, доказващ това, се пази в община Брацигово, а резултатите от изследванията са публикувани през 1994 г. в сп. „National Geographic”.

Има шега, че ако се занесе вкиснато вино в намиращия се по-долу Равногор, ще се оправи. Историята обаче е доказвала, че атолушкият въздух има лечебни свойства. Това е и причина през 40-те години в селището да пристигне заможна фамилия, чиято дъщеря била болна от туберкулоза. След като прекарало лятото при баба си, която я водела всеки ден до Атолука, девойката оздравяла.

Зарадвано, семейството подарило чешма на селището и построило няколко вили там.

На 5 август 1969 г. Атолука е обявена за защитена местност, а през 1985 територията на защитената местност се разширява, за да се запазят ценни за лесовъдната практика форми от бял бор и смърч.

Всяка година в началото на месец август се провежда традиционен регионален фолклорен събор.

От намиращия се над Атолука връх Знаме пък се вижда Бяло море.

(Снимки: atoluka.com)

Източник: planinar.bg и Фейсбук

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus