Васюганските блата се намират в границите в Западен Сибир, в Томска, Омска и Новосибирска област, а също и в автономната зона на Ханти-Мансийски. Те са се образували преди 10 хиляди години и постоянно се увеличават.

Изследователите смятат, 3/4 от площта на съвременните Васюгански блата са заблатени най- малко преди 500 години.

Оказва се, че тази система от блата е основен източник на прясна вода в района, в който се намират около 800 хиляди малки езера. Множество реки започват от блатата.

Площта на Васюганските блата е 53 хиляди км². Това е повече от територията на Словакия, Швейцария, Естония, Дания или Холандия. Всъщност става дума за няколко блата, които с времето се сливат. Гледката на това отдалечено място е удивителна, а странното е, че някои я стравняват с пустинен пейзаж.

В миналото те са представлявали 12 отделни блата, но след това са се слели в едно и от този момент блатото, подобно на пустиня, постоянно увеличава площта си, съобщава “Russia Beyond”.

Темпът е следният: 75% от площта му в момента е резултат от "разширяването" му през последните 500 години и засега никой няма намерение да спира този процес. Точно обратното, блатото и правото му да "се разширява" се пази от държавата.

Има и планове езерото да бъде обявено за обект на Световното природно наследство на ЮНЕСКО (за момента то е в предварителния списък). Защото Васюганските блата са много важни за планетата. Те са огромен източник на прясна вода, на територията им има над 800 000 езера. Но най-важното е, че те са гигантски "хладилник" за Земята.

Блатният торф, също като гъба, поглъща токсичните вещества и въглерода от атмосферата, забавя глобалното затопляне и насища въздуха с кислород.

В района на Васюганските блата не живеят хора. Тук можете да се разходите само на бронетранспортьор, иначе ще затънете (макар че има и такива, които рискуват и тръгват на незаконен лов и събирачество). Блатата са много агресивни.

Представители на редките червени книги живеят тук, има лосове, елени, мечки и по-малки животни - лисици и росомахи. В района се развиват нефтедобивните предприятия и природен резерват със същите имена.

През XIX в. тук, за да се укрият, пристигат староверци, които са обект на гонения. През 1882 г. Руското географско общество поръчва да се провери дали наистина в района на блатата има хора, които "са си построили село, завъдили са добитък и живеят, предавайки тайно своето фанатично богомолство".