Любовните отношения безспорно са сложни и променливи- както във времето, така и според обстоятелствата.
Разпадането на двойките най-често се дължи на един и същи проблем, а той е липсата на общуване. Умението във всеки един момент, да казваш това, което чувстваш, е част от създаване на близостта.

Естествено, тя се създава и в готовността на отсрещната страна да чува.

А какво правят някои хора?
Мълчат, за да не би да се поставят в подчинена позиция, да се изложат, да бъдат неразбрани, отхвърлени, за да не обидят, за да не се почувства той / тя еди - как си и т. н.

А неразбирането и обидата не престават да терзаят мислите на засегнатия - и те се трупат малко, по малко, - докато във времето натрупаното стане толкова голямо, че вече не можеш да различиш частичките, превърнали се от преглъщане, в една топка неприязън и отчуждение.

Толкова дълго мълчиш, чакайки другия да разбере, да се обади, да попита, че това мълчание един ден взривява самия теб. Как ще бъдеш с някой, когато не можеш да общуваш с него? Как ще си щастлив с някой, като си пълна с тишина , която е глътнати викове?

Главната крачка към другия е да се научим да говорим. И не само.

Хората подценяват силата на комуникацията. Истинската комуникация, която не е просто размяна на реплики.

Поговори първо със себе си. Осъзнай - кое те кара да страдаш, да ревнуваш, да се чувстваш несигурна, да си нещастна. Зад всичко това има причини. Назови ги с истинските им имена.

После - с истинските имена - пред него. Попитай го за неговите усещания. Поискай от него да ги назове. Не си гадайте мислите! Не си крийте усещанията. Не си цензурирайте думите.

Говорете!

Това е единственият начин да промените онова, което не ви харесва. Като го назовете. Първо!

Ако не можете- любовта умира и не може да бъде спасена, безвъзвратно е!