Бизнес
Възходът на колекторските фирми
Възходът на колекторските фирми
Автор: Ивелин Кичуков
Развитието в дейността на колекторските фирми е процес, започнат първо от банковите институции и впоследствие от застрахователния сектор и пенсионните фондове. Стремежът на тези институции към подобряване на резултатите води до обстоен преглед на техните активи, вследствие на което и до увеличаване на поръчките към колекторските компании.
Доказателство за това са разпространените от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБ) данни, според които през първата половина на 2016 г. застрахователите са възложили за събиране на сектора 6,78% от всички вземания в сравнение с 0,22% през цялата 2015 г. Застрахователните компании очакват размерът на събраните вземания от колекторските компании да достигне 75 млн. лв. при общо възложени за събиране вземания в размер на 1,115 млрд. лв.
Наблюдава се увеличение от 19 пъти, тъй като за 2015 г. сумата на тези вземания възлиза на 4 млн. лв. Очакванията са, че този значителен ръст едва ли ще промени сериозно докладите на одиторите, провеждащи преглед на застрахователните активи в момента, тъй като този ръст е незначителен на база общия сбор на активи на застрахователите (под 3% общо за пазара).
АКАБ определят възложените за събиране вземания от колекторските фирмикато най-динамично развиващият се сектор в дейността им. Тези вземания са най-често възникнали вследствие от регресни рискове, които съпровождат сключените застраховки. При всяко настъпило застраховатено събитие потърпевшата страна получава обезщетение от застрахователя си. От своя страна, за да защити интереса си, застрахователят предявява иск срещу виновната страна, което се нарича регресен иск. В благоприятните случаи, в които виновната страна има застраховка, случаят се приключва на ниво застрахователни компании. В противен случай обаче, той най-вероятно следва да отговаря със собственото си имущество.
Обичайната практика на застрахователния сектор е да възлага вземанията си за събиране, вместо да ги продава, както процедира обикновено банковият сектор. В застрахователните компании се ангажират ограничен брой хора от състава им, които извършват действия по възстановяване на регресни вземания. Поради тази причина след изтичането на определения във вътрешна процедура срок и при отсъствието на обратна реакция от длъжника, застрахователите прехвърлят събирането на регресното вземане на колекторски фирми. По този начин се подобрява събираемостта на вземания в застрахователния сектор.
В банковия сектор също се наблюдава увеличаване на вземанията, възложени на колекторски компании, но с по-бавни темпове. Според публикуваната статистика през първата половина на тази година колекторските фирми са изкупили вземания в размер на 609 млн. лв., в сравнение с 615 млн. лв. през 2015 г. Практиката в банковия сектор се отличава с това, че обикновено се изкупуват вземанията с отстъпка, като се стремят да съберат повече от процента , при който са ги изкупили. Дълговете в тези портфейли са основно на физически лица, които поради една или друга причина не са обслужвали кредитите си и спрямо които банките не могат да приложат действията, които важат при компаниите.
Стрес тестовете оказаха влияние върху стремежа на банките да изчистят лошите си кредити и това е една от причините да пристъпят към продажба на вземанията си, а не само към събиране. Тази практика от друга страна води и до преструктуриране на редица бизнеси. Колекторските фирми в някои случаи се използват и като начин, чрез който част от вземането се обръща в дялов капитал на компанията длъжник и в нея влиза нов съдружник. Другият вариант, който също се практикува сред банките е замяната на кредитните портфейли с друг вид активи, например ценни книжа или директно ликвидност, което може да се извърши от централите им. Тази практика е много възможна, имайки предвид, че разлика между отпуснатите заеми и изплатените такива почти няма, а големите банки намаляват кредитния си портфейл със сума, надвишаваща общата стойност на всички продадени вземания на пазара за 2015 г. Тези действия завишават сигурността на банките с чужда собственост и няма нищо незаконно в тях. А в случай на затруднение, по-лесно могат да получат подкрепа от банката-майка.
Нарастване в събираемостта се наблюдава и при вземанията от физически лица с около 11%. По данни за първата половина на 2016 г. сумата възлиза на 1,111 млрд. лв. спрямо 997 млн. лв. година по-рано. Макар с нарасналата обща сума, този кредитен портфейл се отличава и с това, че в състава му влизат по-малко на брой отделни случаи, но с по-високи суми.
Това е резултат от възстановяването на потребителското кредитиране, като проблемните кредити продължават да са вследствие на лошото планиране на погасяването им от страна на физическите лица. Според АКАБ подобряването на икономическите условия спомага за по-доброто обслужване на кредитите от компании и домакинства.
Паралелно с това се завръща и профилът на лошия платец, който обикновено е мъж до 30 години със средно образование и със сезонна трудова заетост. Този тип клиенти са с висока задлъжнялост от изтеглени потребителски и бързи кредити, с които са имали за цел да подобрят стандарта си на живот. Забелязва се и увеличение на средния размер на необслужван дълг от физически лица от около 50% или 747 лв. за 2015 г. при 485 лв. за 2014 г. За тази година този тренд се запазва и през първата половина се отчита ръст от 42% или 1104 лв. Подобна е и картината при възложените за събиране междуфирмени задължения, където се отчита ръст от 20%. Обемът на вземанията за събиране през първата половина на 2015 г. е 74 млн. лв., а за същия период през тази година възлизат на 89 млн. лв. Този резултат се наблюдава при намаление на процедурите по несъстоятелност с около 8%. На първо място в списъка с най-активните в продажбата на вземания са търговските дружества – 25%, следвани от строителните фирми и тези за недвижими имоти с 15% дял.
Според специалистите в областта причините за финансовите затруднения в бизнес сектора са високата задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и ограничените възможности за финансиране. Положително явление е намаляването на фалитите, за което е показател по-ниският с около 29% обем на обявените в несъстоятелност фирми, а новооткритите производства намаляват с 18%. По този начин, въпреки икономическият растеж да позволява на българите да подобрят благосъстоянието си и въпреки натрупаната сигурност през годините, прегледът на активите във финансовия сектор създаде много по-големи обеми работа на друг бизнес , който в противен случай би оперирал по-ограничено.
Развитието в дейността на колекторските фирми е процес, започнат първо от банковите институции и впоследствие от застрахователния сектор и пенсионните фондове. Стремежът на тези институции към подобряване на резултатите води до обстоен преглед на техните активи, вследствие на което и до увеличаване на поръчките към колекторските компании.
Доказателство за това са разпространените от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБ) данни, според които през първата половина на 2016 г. застрахователите са възложили за събиране на сектора 6,78% от всички вземания в сравнение с 0,22% през цялата 2015 г. Застрахователните компании очакват размерът на събраните вземания от колекторските компании да достигне 75 млн. лв. при общо възложени за събиране вземания в размер на 1,115 млрд. лв.
Наблюдава се увеличение от 19 пъти, тъй като за 2015 г. сумата на тези вземания възлиза на 4 млн. лв. Очакванията са, че този значителен ръст едва ли ще промени сериозно докладите на одиторите, провеждащи преглед на застрахователните активи в момента, тъй като този ръст е незначителен на база общия сбор на активи на застрахователите (под 3% общо за пазара).
АКАБ определят възложените за събиране вземания от колекторските фирмикато най-динамично развиващият се сектор в дейността им. Тези вземания са най-често възникнали вследствие от регресни рискове, които съпровождат сключените застраховки. При всяко настъпило застраховатено събитие потърпевшата страна получава обезщетение от застрахователя си. От своя страна, за да защити интереса си, застрахователят предявява иск срещу виновната страна, което се нарича регресен иск. В благоприятните случаи, в които виновната страна има застраховка, случаят се приключва на ниво застрахователни компании. В противен случай обаче, той най-вероятно следва да отговаря със собственото си имущество.
Обичайната практика на застрахователния сектор е да възлага вземанията си за събиране, вместо да ги продава, както процедира обикновено банковият сектор. В застрахователните компании се ангажират ограничен брой хора от състава им, които извършват действия по възстановяване на регресни вземания. Поради тази причина след изтичането на определения във вътрешна процедура срок и при отсъствието на обратна реакция от длъжника, застрахователите прехвърлят събирането на регресното вземане на колекторски фирми. По този начин се подобрява събираемостта на вземания в застрахователния сектор.
В банковия сектор също се наблюдава увеличаване на вземанията, възложени на колекторски компании, но с по-бавни темпове. Според публикуваната статистика през първата половина на тази година колекторските фирми са изкупили вземания в размер на 609 млн. лв., в сравнение с 615 млн. лв. през 2015 г. Практиката в банковия сектор се отличава с това, че обикновено се изкупуват вземанията с отстъпка, като се стремят да съберат повече от процента , при който са ги изкупили. Дълговете в тези портфейли са основно на физически лица, които поради една или друга причина не са обслужвали кредитите си и спрямо които банките не могат да приложат действията, които важат при компаниите.
Стрес тестовете оказаха влияние върху стремежа на банките да изчистят лошите си кредити и това е една от причините да пристъпят към продажба на вземанията си, а не само към събиране. Тази практика от друга страна води и до преструктуриране на редица бизнеси. Колекторските фирми в някои случаи се използват и като начин, чрез който част от вземането се обръща в дялов капитал на компанията длъжник и в нея влиза нов съдружник. Другият вариант, който също се практикува сред банките е замяната на кредитните портфейли с друг вид активи, например ценни книжа или директно ликвидност, което може да се извърши от централите им. Тази практика е много възможна, имайки предвид, че разлика между отпуснатите заеми и изплатените такива почти няма, а големите банки намаляват кредитния си портфейл със сума, надвишаваща общата стойност на всички продадени вземания на пазара за 2015 г. Тези действия завишават сигурността на банките с чужда собственост и няма нищо незаконно в тях. А в случай на затруднение, по-лесно могат да получат подкрепа от банката-майка.
Нарастване в събираемостта се наблюдава и при вземанията от физически лица с около 11%. По данни за първата половина на 2016 г. сумата възлиза на 1,111 млрд. лв. спрямо 997 млн. лв. година по-рано. Макар с нарасналата обща сума, този кредитен портфейл се отличава и с това, че в състава му влизат по-малко на брой отделни случаи, но с по-високи суми.
Това е резултат от възстановяването на потребителското кредитиране, като проблемните кредити продължават да са вследствие на лошото планиране на погасяването им от страна на физическите лица. Според АКАБ подобряването на икономическите условия спомага за по-доброто обслужване на кредитите от компании и домакинства.
Паралелно с това се завръща и профилът на лошия платец, който обикновено е мъж до 30 години със средно образование и със сезонна трудова заетост. Този тип клиенти са с висока задлъжнялост от изтеглени потребителски и бързи кредити, с които са имали за цел да подобрят стандарта си на живот. Забелязва се и увеличение на средния размер на необслужван дълг от физически лица от около 50% или 747 лв. за 2015 г. при 485 лв. за 2014 г. За тази година този тренд се запазва и през първата половина се отчита ръст от 42% или 1104 лв. Подобна е и картината при възложените за събиране междуфирмени задължения, където се отчита ръст от 20%. Обемът на вземанията за събиране през първата половина на 2015 г. е 74 млн. лв., а за същия период през тази година възлизат на 89 млн. лв. Този резултат се наблюдава при намаление на процедурите по несъстоятелност с около 8%. На първо място в списъка с най-активните в продажбата на вземания са търговските дружества – 25%, следвани от строителните фирми и тези за недвижими имоти с 15% дял.
Според специалистите в областта причините за финансовите затруднения в бизнес сектора са високата задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността и ограничените възможности за финансиране. Положително явление е намаляването на фалитите, за което е показател по-ниският с около 29% обем на обявените в несъстоятелност фирми, а новооткритите производства намаляват с 18%. По този начин, въпреки икономическият растеж да позволява на българите да подобрят благосъстоянието си и въпреки натрупаната сигурност през годините, прегледът на активите във финансовия сектор създаде много по-големи обеми работа на друг бизнес , който в противен случай би оперирал по-ограничено.
Comments
comments powered by Disqus