България се разплати окончателно с руската страна по арбитражното решение за проекта "АЕЦ Белене".

"Националната електрическа компания" (НЕК) на 8 декември е извършила превод по сметката на "Атомстройекспорт" на дължимата сума според решението – 601 млн. евро (1.2 млрд. лв.). Това стана ясно от изказване на енергийния министър Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол.

В ранния следобед "Росатом" потвърди, че е получила парите и демонстрира удовлетворение от изпълненото задължение на НЕК в пълния обем и в срок.

"През цялото време след арбитражното решение българската страна демонстрираше отговорен подход към решаването на въпроса и се доказа като надежден делови партньор. Между Русия и България има дългогодишно успешно сътрудничество в областта на ядрената енергетика и регулирането на отношенията в рамките на решението на Арбитражния съд за АЕЦ "Белене" откри нови перспективи за реализация на бъдещи съвместни проекти", отбеляза първият заместник генерален директор на "Росатом" Кирил Комаров.

България пое ангажимент да извърши плащането до 15 декември, като според споразумението с руската страна при това положение тя се отказва от дължимата лихва след датата на решението – 14 юни. Присъдената лихва беше 167 000 евро на ден, която НЕК ще си спести.

Парите за плащането бяха осигурени от фискалния резерв, като те са под формата на възмездна помощ, която подлежи на връщане. Тя бе одобрена и от Европейската комисия.

Равносметката е, че след направеното плащане до момента неосъщественият проект АЕЦ "Белене" струва на българската държава към 2.6 млрд. лв. - 1.2 млрд. лв. за реакторите и 1.4 млрд. лв. за площадката.

Проектът "Белене" беше спрян преди години по време на първото правителство на ГЕРБ като нерентабилен. Около президентските избори прокуратурата се активизира и повдигна обвинения срещу трима бивши министри на икономиката и енергетиката във връзка с проекта.

Теменужка Петкова припомни на депутатите, че НЕК е била осъдена от арбитража да плати "това, което на 5 ноември 2008 г. бившите двама изпълнителни директори на НЕК поръчаха на "Атомстройекспорт" да произведе - оборудване с дълъг цикъл на производство, но без да има договор за изграждането на централата и без да има ясни финансови параметрии".

Веднага след излизането на решението на арбитража са предприети мерки за търсене на споразумение с "Атомстройекспорт" и "Росатом" за възможността за плащане на тези два реактора, допълни Петкова.

Тя посочи, че ако те не са били платени, пред българската енергийна система са съществували съществени рискове - "Атомстройекспорт" да търси обезщетение, да запорира сметките на НЕК и колапс на цялата енергийна система.

Беше приет и закон, който даде възможност на НЕК да бъде предоставена възмездна финансова помощ, която ще бъде възстановена след 7 години на бюджета, така че да е сигурно, че българският данъкоплатец няма да плати тази сметка, каза още министърът.

Петкова каза още, че е подписано споразумение с "Атомстройекспорт", съгласно което те се отказват от претенции, от инвестиционни спорове към българската държава. "С тези действия успяхме да защитим интересите на страната по отношение на този проект", допълни тя.

След като НЕК вече е платила на "Атомстройекспорт" дължимата според арбитражното решение сума, тя придобива оборудването. "Това ще позволи отделяне на активите в проектна компания и стартиране на процедура за приватизация", твърдят от кабинета "Борисов 2".

Изграждането на нова ядрена мощност е възможно, само ако се реализира изцяло на пазарна основа и държавата няма ангажименти, заяви пред депутатите Петкова. По думите й такъв проект може да се развива единствено, ако не се изисква държавна гаранция, ако не се изисква сключването на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

"За да не се получи така, че българският данъкоплатец да плати сметката, нашата визия е, че този проект, след като ние притежаваме площадка и вече ще притежаваме и оборудване, трябва да се даде шанс, ако този проект има в себе си живот, то това да бъде проведено по прозрачна процедура по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като бъдат обособени активите и пасивите на тази компания в отделно проектодружество и бъде предложена за приватизация. Едва тогава можем да видим какъв е реалният инвеститорски интерес", добави Петкова, цитирана от БТА.

Преди броени дни правителството съобщи, че интерес към изграждането на атомна централа в Белене е проявила Китайската национална ядрена корпорация.

По време контрола депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров припомни, че сеизмологичният риск в Белене е с една степен по-висока, отколкото в Козлодуй. За него строителството на централа в региона е опасно, още повече, че страната не се нуждае от новата мощност на фона на продължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Димитров призова оборудването да бъде продадено и да не се изгражда нова централа.

"Длъжни сме да направим опит да възстановим ресурсите, които българския данъкоплатци са правили през годините", отговори обаче Теменужка Петкова.

Засега остава неясно къде и за чия сметка ще се съхранява оборудването до евентуалното му влизане в употреба.

Енергийният министър посочи още, че на 15 декември в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще се обсъди и вероятно одобри Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на националното хранилище за ниско и среднорадиоактивни отпадъци на площадка "Радиана" край АЕЦ "Козлодуй".

На 7 юли 2016 година Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", което управлява проекта за изграждане на хранилището, сключи договор за строителство на съоръжението. Подготвителните работи на площадката на "Радиана" се извършват от 2014 година, а финансирането на проекта идва от Международния фонд "Козлодуй".

Източник: mediapool