Култура

ВВС направи сериал по романа на Толстой "Война и мир"

От една седмица по БНТ с огромен интерес върви английският сериал "Война и мир", който ВВС направи по романа на Лев Толстой.

В началото на 2016-та телевизионната поредица изкачи романа "Война и мир" до върховете на класациите за бестселъри във Великобритания. Епичното четиво до скоро бе сочено като пример за плашеща заради размера си книга. До пускането на телевизионната поредица в ефир едва 4% от британците бяха прочели книгата. Само няколко дни след излизането на първите серии обаче книгата влезе в Топ 50 на най-продаваните книги за първи път от 1998 г.

„Това не е новост за нас. Видяхме подобно възраждане на интереса към Дикенс след пускането на сериал по него. Същото се случи и с „Любовникът на Лейди Чатърли". Браво на ВВС, които вдъхват нов живот на тези вечни класики и ги изтупват от пепелта на академичността. Тези сериали дават шанс на повече хора да се докоснат до класиката. Това може само да е за добро", коментира Хелън Трейлър, директор в издателство „Wordsworth".

Със своите 1300 страници, „Война и мир" не е най-голямата книга писана някога - това отличие е притежание на малко известната Art amène ou le Grand Cyrus с обем 13 000 страници - но със сигурност е сред най-дългите написани в Европа през XIXв. Първите две издания на романа са разделени на шест тома, вместо стандартните четири по-късно. Толстой сам определя новото разделение, заедно с други промени за третото издание на романа си през 1873г.

Толстой не е планирал книгата като роман за наполеоновите войни; а по скоро, като разказ за стар декабрист - един от офицерите, предводители на проваления бунт срещу император Николай I и крепостничеството в Русия - който се завръща у дома след 30-годишно заточение в Сибир. Но, както Толстой скоро осъзнал, той не би могъл да обясни добре какво е накарало този човек да се включи в бунта, без да опише и живота му по време на наполеоновите войни. Съществувало и съмнението, че цензурата няма да погледне с добро око на книга за революции и така „историята на декабриста" се превърнала в познатия ни епичен роман.

По настояване на жена си, Толстой премахва сцената, описваща първата брачна нощ на Пиер Безухов и Елен. София успява да убеди съпруга си, че тази част никога няма да премине през църковната цензура.

Друг спорен сюжет обаче, отново свързан с Елен Безухова, се промъква в романа. Толстой замисля героинята си като символ на мрачните и развратни аспекти на човешката душа. Елен, млада жена в разцвета си, умира внезапно през 1812 г., оставяйки Пиер свободен да се ожени за Наташа Ростова.

Ростови и Болконски са завоалирани версии на членове на собственото семейство на Толстой, произхождащо от стар, руски аристократичен род. Николай Ростов е заимствал много от бащата на автора, Николай Толстой, герой от Отечествената война от 1812 г. и подполковник от Павлоградския полк.

Мария Болконска носи голяма прилика с майката на Толстой, Мария Толстая, по баща Волконска. Описанието на тяхната сватбена церемония също е много подобно на сватбата на собствените му родители. Същото се отнася и до имението Лисие Гори, пресъздаващо дома на Толстой, Ясна Поляна.

Въпреки това по времето, когато романът е публикуван, само хора, близки на семейството,забелязали приликите. Самият Толстой подчертава, че фамилиите на главните персонажи само звучат като тези на реални благороднически семейства, защото това му е помогнало по-лесно да ги вмъкне в историческия контекст на творбата.

Съпругата на Толстой е преписвала романа в процеса на създаването му, създавайки по този начин поне осем пълни ръкописни копия, като някои от епизодите в тях са преработвани повече от 26 пъти. На Толстой са били нужни пет години (1863-1869) да завърши творбата си, като през това време се раждат четири от тринайсетте деца на фамилията. Двамата със София сключват брак година преди той да започне работата си по „Война и мир", когато той е бил на 34, а тя на 18 години.

Както известният френски славист Жорж Нива потвърждава, френският език, който главните герои в романа говорят, е точно използваният през XIXв. от аристокрацията във Франция.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus