В началото обаче е Санта Клаус

В западния свят и в Северна Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню-Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година " Вашингтон Ивнинг" публикува сатиричната "История на град Ню-Йорк", където иронизира холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия).

Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли висока дървена статуя на светеца в дълга мантия и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).

През 1822 година друг нюйоркчанин, Клемент Кларк Мур, написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.

През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си, наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди, облечен от глава до пети в кожи. През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.

Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.

Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню- Йорк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню-Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.

Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом, започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече, благодарение на обширна рекламна кампания.

Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Новата година.

Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък, след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри.

Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ, може би защото отдавна знаят, че техният дядо Коледа или дядо Мраз е винаги заетият татко или грижовната им майка.

И макар уж да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види.

И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.

По материали от : Bild der Frau, Tina. de.,Zuriger Zeitung