Творците

Хипатия - една изключителна жена, без която думата "учен" нямаше да съществува

Убийството на Хипатия
Тя е смятана за първата жена- учен с голям принос в сферите на физиката, математиката, философията и астрономията

За първи път чух за Хипатия в книгата "Космос" на Карл Сейгън. Запомних името и, заради една шокираща сцена: Християните я убиха по чудовищен начин - одраха я жива с черупки от омари. /Милостивите вярващи са нямали право да докосват оръжие , та затова са я убили с черупките/.

За втори път Хипатия ми напомни за себе си във филма "Агора", който гледах наскоро по телевизията.
Действието се въртеше около събитията, довели до смъртта и. Един от най-изявените й ученици прие християнството, само за да се издигне във властта. И за да запази влиянието си, той допринесе за смъртта й. Той беше християнин само за пред народа. От тази порода хамелеони, които вършат злини не в името на вярата си, а в името на властта. И когато религията им предоставя такава, те се възползват.

Все пак липсват материали, включително и в чуждестранни източници, доказателства, за това че убийството на Хипатия е свързано по някакъв начин с християнската църква в Александрия. Като редактор отбелязвам, че работих по материала без да разполагам с документи и исторически факти.

Но легендите често се позовават на истината, нали?


Голям е приносът на Древна Гърция за полагане основите на западната либерална демокрация, но жените не са участвали активно в този процес. Разбира се, всяко правило има и изключения и Хипатия е едно от тях.

Описват я изключително красива, амбициозна, смела, решителна и много интелигентна. Хората й се възхищавали. Мъжете, които би трябвало да я презират, че навлиза в „техните“ сфери, се прекланяли пред впечатляващите й научни постижения.

Очевидно фактът, че се е занимавала с наука, не й е попречил, а й спечелил адмирации, но безбожието й не останало подминато в едно силно фанатизирано християнско време и тя е брутално убита заради това.

Смята се, че Хипатия е родена около 350 година в Александрия. Дъщеря е на един от най-образованите хора по това време – математика Теон Александрийски. Тя не само се възползва от уроците на баща си, а открива и свои сфери на интерес, като астрономията, например.

Хипатия става член на Неоплатоническата школа в Александрия, добира се до академичния елит и убедително споделя своите възгледи за учението на Платон на всеки, който прояви желание да я слуша. Както става ясно – мнозина са пленени от нейните интерпретации и от самата нея като личност.

Ние, хората тачим повече значимите личности като умрат, отколкото докато са живи. Това се случва и с Хипатия. След смъртта й я описват като болезнено красива и с почти божествена аура около себе си. Древен енциклопедист пише: „Изключително красива и безпристрастна в… своите реч и действия, в своето благоразумно въодушевление, което внася в обществото, затова градът я посрещаше подобаващо и й отделяше специално внимание и респект“.

Хипатия не само става част от академично общество на учени, в което преобладават мъже, но и успява да се наложи и да просперира. Става известна с трудовете си по математика и геометрия и най-вече с идеите си за коничните сечения.
Но как го постига във време, в което на жените не се гледа като на блестящи умове?

Много учени смятат, че причината да бъде приета в тези среди е пълната й отдаденост на науката. Тя никога не се омъжва и според всички източници остава девица до смъртта си. Древногръцкото общество е ценяло високо въздържанието и го е определяло като изключителна сила и достойнство. Най-вероятно това е и причината да бъде приемана и уважавана както от жените, така и от мъжете. Чрез целомъдрието тя успява да спечели признанието на своя остър ум и научните си постижения.

Освен уважаван от колегите си учен, Хипатия е била и прочут лектор и е имала много студенти; по-късно е станала декан на един от факултетите в Александрийския университет (казано със съвременни термини). Благодарение на нейни преписи, коментари и критики, съществена част от алгебрата е стигнала до нас, както и други разкрития, които са били забравени за хиляди години. Заедно със свой ученик Хипатия е създала астролаба (уред за измерване позициите на слънцето и звездите) – има запазени писма до нея с въпроси как да бъде построен. Нейно творение са и хидрометър за измерване на плътността на течности, както и хидроскоп, предназначен за наблюдение на потопени във вода обекти.

Друго значимо откритие са изследванията й върху сеченията на конуса (кръг, елипса, парабола и хипербола).

Пренебрегвани много векове, след смъртта на Хипатия, сеченията на конуса били разпознати като важни едва през 17-ти век. Днес ги използваме за да опишем орбитите на планетите и пътя на кометите.

Християнството от своя страна я е видяло като заплаха. Във време, в което тази религия започва да се разпространява и налага с пълна сила, много езичници приемат именно този монотеизъм от страх да не бъдат преследвани.

Хипатия от своя страна продължава да проповядва езическите си възгледи. Защитата, която получава от правителството в Александрия, стоварва гнева на християните върху нея и я прави основна мишена сред християнските кръгове.

Един от най-благородните епископи по това време Кирил Александрийски (по-късно канонизиран за светец) прави опит да атакува директно правителството, заради подкрепата на езичеството, но не успява, затова решава да елиминира един от най-мощните му представители – Хипатия.

По негова заповед тя е отвлечена и влачена по улиците, за да се прочисти от греховете си. След това е обгорена, а кожата й е свлечена с черупки от омари. В добавка към "ритуала за прочистване" Хипатия е откарана в църква, където е съблечена чисто гола и е замервана с камъни, а накрая крайниците й са отделени от тялото.

Епископ Кирил оправдава действията на християнските монаси и ги определя като нужни, защото Хипатия била грешник, борещ се срещу християнските възгледи. За негово нещастие обаче, убивайки я, той я обезсмъртява.

Ако я беше оставил да живее в мир и спокойствие, може би днес малцина щяха да чуят за името и труда й. Но християнството я убива и дава глас на иначе тихата й природа.

няколко цитата от Хипатия:

„Запазете правото си да мислите, защото дори да мислите погрешно е по-добре, отколкото да не мислите изобщо.“

„Приказките трябва да бъдат изучавани като приказки, митовете като митове, и чудесата като поетични хрумвания. Да се изучават суеверията като истини е най-ужасното нещо. Детският ум ги приема и им вярва, и само с голяма болка и вероятно огорчение може след години да се освободи от тях. Всъщност, хората ще се борят за суеверието с готовността, с която и за жива истина – дори повече, тъй като суеверието е неосезаемо и затова не може да бъде опровергано, а истината е гледна точка, и следователно е променяема.“


Източник: "All That Is Interesting" и Уикипедия




Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus