Хиляди вярващи се очаква да посетят Бачковския манастир за големия християнски празник Света Богородица. Още днес вечерта в храма на манастира ще бъде отслужена вечерня. По-късно следва всенощно бдение и литийно шествие с иконата на Света Богородица.

Манастирът и неговата околност са любимо място за поклонение и отдих на мнозина. В основната църква е изложена чудотворната икона на Света Богородица. Тя е обект на реставрация от няколко години, заради състоянието на дървото иконата е затворена херметично в рамка от специално и рядко африканско дърво - ироко, твърдо и плътно, което не пропуска въздух, вода или дим.

Два века иконата е била скрита в планината и това се отразява на нейното състояние, от няколко години нейно копие е изваждано за литийните шествия. Но въпреки всичко тя е там, в храма и пред нея винаги има хора.

С реставрирани стенописи и икони посреща тази година поклонници за Великден Бачковският манастир. В основната църква върнати към оригиналния си вид са притвора и фреските и стенописите по северната и западната стени на храма. Недовършената част показва огромната разлика, а от тавана греят над 1400 златни елементи.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването ѝ пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.