Бизнес

Доклад на Грийнпис разобличава енергийната империя на Ковачки

"Въглищна империя като потайна бизнес структура интегрира около 20 компании, заети с въгледобив и производство на топлинна енергия и ток. На книга те са собственост на чуждестранни компании.

Империята е силно задлъжняла и е натрупала почти 400 млн. лева загуби. Забавените плащания на осигуровки, заплати и данъци възлизат на над 230 млн. лева. Но отговорните държавни органи предпочитат да не виждат това."

Така започва доклад - разследване на международната организация "Грийнпийс", за енергийната империя на известния бизнесмен Христо Ковачки, който за кратко дефилира и в политиката (чрез партия ЛИДЕР). "Някои от тези фирми са сред най-големите замърсители на въздуха в Европа, а въпреки това те получават огромни ценови субсидии за "ефективна" енергия. Морално остарелите тецове изгарят милиони тонове въглища", коментират авторите на доклада, озаглавен "Финансовите мини".

Те припомнят, че енергийната империя на Ковачки избуява през 2001-2008 г., когато той е активен участник в приватизацията. "Такива сделки не се предоставят на независим играч - новак в енергетиката и без връзки в коридорите на властта. Това налага извода, че Ковачки е само представител на скрити, близки до властта и финансово обезпечени интереси", посочва анализът.

Авторите на проучването са анализирали годишните финансови отчети на 19 предприятия - 8 мини, 8 топлофикации и 3 ТЕЦ-а в периода 2007 - 2016 г. Те са "сърцето" на енергийната империя - като мините "Чукурово", "Бели брег", "Станянци", "Черно море - Бургас", "Мини Открит въгледобив - Перник", "Балкан 2000", "Въгледобив Бобов дол", тецовете "Марица 3" и "Бобов дол", "Брикел". Оказва се, че за 10 години тези 19 дружества са успели да реализират над 7.2 млрд. лева приходи, докарани са до обща загуба от 360 млн. лева и са натрупали 114 млн. данъчни задължения.

"Въглищната империя" плаща разточително за различни външни услуги - 835 млн. лв. за 10 години, като сумата е равна на три четвърти от разходите, платени на работниците и служителите. Огромни са и финансовите разходи - вноски по кредити, лихви и т.н. - над 1 млрд. лв. за десет години.

Тъй като предприятията се обявяват за "губещи" и "затънали в дългове", работниците трудно могат да преговарят за по-добро заплащане и условия на труд. Институциите пък не смеят да търсят дължими данъци и осигуровки - за да не причинят "фалит и масова безработица в регионите".

Компромиси се правят и с околната среда. Липсват инвестиции за разширяване и модернизация, производствените мощности се експлоатират до физическия им край. В някои случаи бизнес моделът се превръща в "лешояден": предприятията нарочно се ликвидират и разпродават - на части, за да няма бунтове заради работни места, описва докладът.

Авторите подчертават, че държавните институции не само позволяват всичко това, но и дават финансови облаги на групата - като определената от КЕВР висока цена на тока. "Публични субсидии с високи цени за "ефективна" енергия се предоставят на компании, които изгарят милиони тонове въглища и са сред големите замърсители на атмосферата не само в България, но и в Европа", изтъкват от "Грийнпийс".

Приватизираните предприятия вече са "изпрани" в офшорни зони (Сейшелите, Белиз, Британските Вирджински острови и др.) и "препродадени" на кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър. "Въгледобив Бобов дол" например, която държи едноименната мина, в момента се води притежание на британско дружество, учредено през 2015 г., чийто директор - 70-годишен англичанин, според местния фирмен регистър ръководи половин дузина фирми с неясен предмет на дейност, разкриват авторите на "Финансовите мини".

Към края на 2016 г. "Въгледобив Бобов дол" дължи над 43 млн. лв. на бюджета, има 50 млн. лв. неизплатени социални осигуровки и още 80 млн. лв. висящи задължения към партньори. В същото време дружеството е декларирало, че е отпуснало 90 млн. лв. заеми на други фирми и получава лихви от тях.

А трите теца - "Брикел", "Бобов дол" и "Марица 3", участват в схемата за студен резерв - получават плащания, за да са готови за включване към енергийната система на страната, ако се наложи. През януари 2017 г., когато имаше нужда, и трите централи не се присъединиха. И макар че имаше и глоби, централите на Ковачки взеха близо 16.4 млн. лв. за "готовността" си.

"Тази империя е пред разпад, чиито последици могат да бъдат много тежки както за регионите, в които работят нейните структура, така и за самата държава. "Алтернативата се нарича "законност" и включва зачитане на публичния финансов интерес, опазване на околната среда и съпричастност към положението на работниците.

В България това е задача, която ще изисква много усилия в следващите десетилетия. Но работата може да започне още днес с преустановяване на незаконната ценова субсидия, с подкрепа за човешките права на миньорите и с адекватни мерки срещу замърсителите", заключава докладът.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus