Горещ въпрос

Механизми за справяне с фалшивите новини създава ЕК

Европейската комисия представи вчера мерки за справяне с фалшивите новини и дезинформацията. Един от начините е да се създаде мрежа от европейски “проверители на факти”. Това ново понятие ще става все по-популярно и в България. Това са експерти, които в рамките на няколко минути могат да установят дали една новина е истинска или не, съобщи БНТ.

В Белгия проверителите на факти стават все по-популярни. Големите вестници, списания и телевизии постоянно търсят такива експерти. И понеже професията е нова, редакциите са се обърнали към факултетите по журналистика с молба да обучават повече студенти.

В Брюкселското училище “Еразъм” от няколко години има направление “проверка на фактите”.

Проф. Риа Хорис - преподавател във висшето училище “Еразъм”, Брюксел: “Уча студентите как да търсят основите на едно съобщение, да проверяват източниците. Уча ги, че прессъобщенията не са достоверен източник. Трябва да се търси същинският източник, а не прессъобщението, което някоя партия или друга организация е пратила до редакцията.

В Белгия проверката на факти става все по-популярна. Забелязвам, че през последните две-три години, ако попитате хората по улицата дали са чували за проверители на факти, броят на тези, които знаят какво е това, е относително висок. Преди 5 години никой или почти никой не беше чувал за тях”.

Професор Хорис разказва, че проверката на факти е възниквала преди 10 години в университета в Пенсилвания, а през последните години и покрай избирането на Доналд Тръмп е станала още по-популярна в Америка. Вече си пробива път и в Европа. Но в някои държави от ЕС все още не са чували за нея.

Ян Ягерс е първият проверител на факти в Белгия. Той работи в политическото списание “Кнак” от 2012 година.
“Това, което аз правя в “Кнак”, е първо да се опитам да намеря подходящ материал - следя постоянно информационния поток, обществените дебати, парламентарните дебати, чета вестници, следя социални медии. И след това с главния редактор избираме някое твърдение, за което смятаме, че е интересно да се провери. В повечето случаи това е нещо, което още при първо четене предизвиква сбръчкване на веждите и човек си мисли: “Това наистина ли е вярно?” Това е първата стъпка. Втората е да проверя дали твърдението действително отговаря на истината”.

Ягерс разказва, че някои от темите, по които работи, са по-скоро забавни като например проверка на твърдението, че жените са също толкова добри шофьори като мъжете. Други теми обаче са обществено значими.

“Наскоро проверявах нещо, което един експерт каза и всички медии публикуваха - че 75 процента или трима от всеки четирима младежи разказват за преживян тормоз в училище. Когато прочетеш такова нещо, си казваш - това е страшно много. И моята работа е да разбера дали това е вярно. Опитах се да намеря и други експерти, които работят по темата, сравних техните мнения и накрая направих извод. В случая това мнение не беше вярно”.

И Ягерс, и Хорис смятат, че идеята за европейска мрежа на проверителите на факти е много добра. Но това не е достатъчно за справянето с фалшивите новини. Най-важното си остава критическото мислене, което всеки сам трябва да развива.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus