Гергьовден е! Един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия. Гергьовден бележи началото на пролетта. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още "Цветен Георги".

Името му означава „обработващ земята“. Затова като християнски светец най-напред станал пазител на нивите и стадата. Но в действителност бил римски офицер - така по-късно го приели за небесен закрилник и на християнските армии. Роден в края на III в. в областта Кападокия (Мала Азия), Георги се отличавал с красота, ум и сила. Бързо се издигнал в римската армия и станал един от любимците на император Диоклетиан, но тайно изповядвал християнството.

При започналите гонения на християните Георги отстоявал вярата си и отказал да почете божествената личност на императора. Това било рав¬носилно на държавна измяна, защото култът към императора стоял над всичко, особено в армията. Подложен на едноседмични изтезания, накрая Георги е обезглавен. Според православната традиция това станало през 303 г. Църквата го обявила за „великомъченик“ и „страстотерпец“ (претърпял страдания за Христос), но първоначално той е само един от многото мъченици за вярата.

Областите, където се заражда култът му - Палестина и Мала Азия - са арена на перманентен сблъсък между Византия и арабите. И воинът светец става небесен предводител на християните срещу исляма. Дават му епитета „носещият трофеи“. Той е и единственият светец, наречен Победоносеца. В него почитали идеалния воин, олицетворяващ качествата на мъжкото съвършенство според тогавашните представи - храброст, сила, стоицизъм, отстояване на истината и упование в Бога.

Не знаем как е изглеждал, но върху иконите го рисуват според видението на една старица - Георги се явил като красив къдрокос младеж. Още през VIII в. въпреки антиислямския произход на воинския култ арабите мюсюлмани възприемат от арабите християни св. Георги като закрилник на земеделието с името Джурджис. Традицията се развива през столетията и мюсюлманите на Балканите също честват Гергьовден, но го наричат Хадърлез.

След покръстването през IХ в. култът към св. Георги навлиза и в България. Две старобългарски сказания от времето на цар Симеон разказват как в битките с угрите (дн. унгарци) светецът спасил български войници, защото постоянно отправяли молитви за небесната му закрила.

Това са най-ранните свидетелства за почитта на българската войска към св. Георги. Предполага се, че на него отдава победоносния финал на продължителната война с угрите и самият цар Симеон. През Второто българско царство Победоносеца вероятно е патрон на Тертеровата династия - върху монетите на нейния основател цар Георги I светецът му дава кръст - знак на владетелската власт.

След Освобождението воинската почит към Победоносеца навлиза в България под руско влияние. Гергьовден става празник на кавалерите на ордена „За храброст“.
Воинът светец е приет за покровител на всички българи, прославили се с подвизи на фронта. След Първата световна война 6 май започват да честват не само като Ден на храбростта, но и като Празник на армията. Оттогава св. Георги е небесен закрилник на цялото българско воинство.

Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.


По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити
Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните.
По стара българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.

Обредният хляб се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо