Храмът "Свети Георги Победоносец“ в село Мърчаево, отдалечено на около 17 км югозападно от София, е построен през 1903 г. благодарение на усилията на двама братя македонци, считани за едни от основателите на село Мърчаево. Според разказа на отец Илия Илиев по БНР, докато добивали камъни, те открили съкровище, вероятно оставено от княз Мърчай - наследник на Кракра Пернишки. Днес в храма намират изцеление миряни с ракови заболявания

Храмът съхранява спомена за една история, свързана с младежкото прегрешение и Божието възмездие. Върху изображението на Свети Георги в патронната ниша над входната врата на храма и днес личат дупките от девет куршума. Светотатството било извършено през 60-те години на миналия век от група младежи, приети за членове на БКП. Всички, които вдигнали ръка срещу иконата, били наказани с времето и почти всички са останали без крака. Имало и случаи на ослепяване. Отец Илиев е погребал някои от тях и си спомня разкаянието им.

По традиция, всяка година на Гергьовден в църквата се прави курбан и празничен восодвет за здраве, а миряните се събират, общуват и обядват заедно. Жителите на селото очакват с нетърпение всяка година храмовшя празник. Разказват, че откакто отец Илия е поел църквата преди 8 години, много хора от селото са намерили път към храма. Свещеникът и неговата съпруга организирали и неделно училище, в което запознават децата с Христовото учение.

Патронът на храма - Свети Георги Победоносец - е роден през трети век в богато семейство в малоазийската област Кападокия. По това време са били извършвани най-големите гонения срещу християните. Георги бил тайно християнин. Неговите убеждения не се променили, дори и след като бил удостоен с високи отличия във войската. Заради необикновената си храброст и мъжество, едва 20-годишен бил избран за военен трибун - командна длъжност в римския легион. Император Диоклециан ненавиждал християните и ги подлагал на жестоки мъчения. Когато владетелят събрал държавния съвет, за да съобщи своето решение срещу християните, Георги не се поколебал и се опълчил срещу него. Талантливият военачалник заявил, че сам той е християнин и не може повече да остане на императорска служба. Владетелят го хвърлил в тъмницата и го подложил на изтезания, които той понасял мълчаливо. С помощта на Господа, всяка нощ раните заздравявали и на следващия ден той заставал със сияещо лице пред владетеля, разказва отец Илиев.

В иконографията св. великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това изобразяване се основава на легендата, според която от морето излизал змей, който всяка нощ изяждал по едно момиче. Веднъж, когато поредната жертва треперела не брега, до нея застанал св. Георги и я успокоил, след което убил змея и спасил жителите на града от тежкия кръвен данък. За победата над чудовището, както и за показаното мъжество през време на мъченията, св. Георги е наречен "Победоносец" и се почита като патрон на войските и защитник на немощните.