Смъртна присъда за магьосничество е издадена на 60 000 души между 1550 и 1750 г., като жените са между 82% и 90%.

Процесите срещу вещици започват колебливо в Европа през ХIII в., а през 1484 г. явлението става масово.

Тогава папа Инокентий VIII издава известната си була Summis desiderantes affectibus, с която определя доминиканските монаси Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер за генерални инквизитори на цяла днешна Германия, Швейцария и Източна Франция.

Три години по-късно двамата ловци на вещици издават една от най-дискредитираните книги на всички времена - „Чукът на вещиците" (Malleus Maleficarum). Европа вече е убедена, че Дяволът дебне в Алпите и неговите слуги са навсякъде.

Макар и в по-малка степен, Русия също е заразена от тази мания. Там процесите се водят от градските управи, а не от църковните власти.

В немските градове от ХVII в. особено застрашени са били акушерките. Те понасят най-тежките последствия на следродилната депресия и в случай, че новороденото умре, са едни от първите обвиняеми в магическо убийство.

В българските народни приказки е устойчиво вярването, че щом вещицата заспи, душата й временно напуска тялото в образа на жълто-черна пеперуда, която пие кръвта на всеки срещнат, но особено предпочита кърмачетата.

Грозотата и старостта са част от стереотипа на вещицата, но съществуват и изключения. През 1670 г. 21-годишната красавица Регина Бартоломе от Аугсбург признава пред църковен съд, че 5 години по-рано е срещнала Дявола, облечен като аристократ, в кръчмата на близко еврейско село. Срещу незначителната сума от 6 кройцера тя се отрекла от християнската си вяра, сключила съюз с него и заживяла като негова „дъщеря и жена".

Младостта и красотата не гарантират безопасността. През 1629 г. е изгорена на кладата 19-годишната Барбара Хобел. В списъка на палача за нея се казва: „Най-чистата девица на Вурцбург". Друга млада жена, приготвена за бесилото, е характеризирана като „най-чистата и святата в Кьолн". Понякога именно младостта, красотата, а колкото и да е странно - и набожността, привличат вниманието на демонолозите.

Най-известният съдебен процес срещу обвинени във вещерство, се състоял през 1692 година в американското селце Салем. В резултат на преследването са обесени 19 невинни жени и мъже.

Названието вещица идва от веща, знаеща, умееща жена, която практикува магии. В Средновековието се налага представата, че жената става вещица, след като сключи сделка с Дявола и в резултат на този съюз получава силата да вреди и причинява злини. На вещиците се приписват участия в горски сборища (основно по време на Валпургиевата нощ, която е на 30 април срещу 1-ви май), съвъкупление с демони в образа на мъже (инкуби), принасяне в жертва на младенци с цел избягване настъпването на края на света и други такива.

При славянските народи отношението към вещиците е различно. Като такива се определят жени, които притежават способности да вредят, да отнемат млякото у кравите, козината на овцете, яйцата на кокошките, мазнината на свинете, да похабяват реколтата, да изпращат болести и развалят продукти. Вещицата обича да прави синоптиците на глупаци и ръководи времето, както си иска: те предсказват поройни дъждове, тя предизвиква суша, и обратното. Даже присънилата се вещица може да донесе неприятности.

Народът разделя вещиците на две категории - родени и научени. Според поверията вещицата с вроден талант се появява, ако в семейството има седем момичета подред, а между тях няма нито едно момче, или е представителка на трето поколение извънбрачни девойки или просто е дъщеря на вещица. Твърди се, че вещица може да роди бременна жена, която, докато приготвя и опитва вечерята на вкус, преглътне малко въгленче. Или когато детето е проклето още в майчината утроба.

Научената вещица черпи знания и опит от други вещици, от дявола или изобщо от нечистите сили. Разликата между родената и научената вещица е в това, че първата понякога може да поправи причинените вреди, докато учената никога не го прави.

В украинските съдебни актове от XVIII в. се срещат данни за изпитания на вещици. През 1709 г. селяни и дворяни проверили заподозряната във вещерски умения дворянка Яворская: съблекли я гола и я вързали на кръст, както това се е правело обикновено - палецът на дясната ръка се завръзвал за палеца на левия крак, а палецът на лявата ръка, за палеца на десния крак. Между вързаните ръце и крака се прекарвала връв и „вещицата" се спускала във вода. Ако потъне, тя била признавана за невинна.

Думите „вещица" и „магьосничество" са известни на човечеството от хилядолетия, и това, което обозначават, е разпространено по цял свят. Но от края на ХV до средата на ХVII век, в Западна Европа нещата излизат извън контрол. Маниакалното преследване на хора със свръхспособности влиза в историографията под наименованието „лов на вещици". Протестантската и католическата църква водят война в невиждани мащаби. По някои данни, освен официално издадените присъди, около 200 000 човека (основно жени) са признати за виновни и обесени или изгорени на клада. Особена милост към осъдените е да ги удушат, преди да предприемат едно от двете смъртни наказания.

Кои попадат на прицел? Основно тези, които изготвят лекарства и елексири. Това са знахарки, лечителки и такива, които съхраняват и разпространяват техните рецепти. Обвинените в магьосничество не могат по никакъв начин да докажат невинността си.

По време на съд за магьосничество трябвало да се докаже наличието на две неща -любимец и „знака на вещицата". И едното, и другото не било трудно да се установят. В качеството на „любимец" можело да се възприеме всяко домашно животно, включително и хлебарката, пълзяща по пода. За „вещерски знак" също се приемало, каквото падне - от родилен белег, което само по себе си се смятало за неопровержимо доказателство, до всякаква физическа аномалия, от рода на брадавица или бенка.

Заподозряната жена била събличана чисто гола, избръсвали главата и тялото й и започвали „огледа". Нерядко проверките се провеждали публично, в присъствието на неограничен брой изследователи на вещици. Понякога жената била привързвана разкрачена за стол, защото се смятало, че белегът може да е скрит на най-интимното място. И макар че съдебните дела на вещиците преминавали под егидата на защитата на морала, те разпалвали садистични наклонности у палачите и тълпата.