Лора Каравелова е едва 27-годишна, когато трагично отнема живота си. За любовната история между нея и поета Пейо Яворов се говори и до днес и е ясно, че причината за смъртта и на двамата е именно тяхната пламенна любов, граничеща с лудост.

Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова, племенница е на големия български писател и революционер Любен Каравелов.

Лора е млада, красива и добре образована. След завършване на гимназиалното си образование в София тя се обучава в католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, Франция, а по-късно – в Антверпен, Белгия.

През 1907 година под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко. Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г.

На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова. Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир и въпреки че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина, изследователите на символиста са категорични, че творецът е силно привлечен от Лора още от тази първа среща.

Яворов е силно запленен именно от пламенната натура на Лора и нейната открита индивидуалност... и разбира се от красотата й. Тази среща ражда едно от най-красивите любовни стихотворения в българската литература . "Душата ми е стон, душата ми е зов....." ще извика поетът, влюбен в младата Лора.

При втората, окончателна редакция на стихосбирката си „Подир сенките на облаците” през 1914 г. поетът заменя заглавието на това стихотворение „Стон” с „На Лора”.

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо, пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, пътя е далек,

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене -

тя ­ плът и призрак лек!

Драгалевски манастир, август, 1906 г.

На 19 септември 1912 г. тя се омъжва за Яворов, а този брак се оказва фатален и за двамата. Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод.

Постепенно бракът им навлиза в критична фаза, а това се случва едва година, след като двамата са сключили брак.

Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен – Дора Конова, която, опитвайки се да флиртува с поета, допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва.

Шокиран поетът също прави опит за самоубийство, който е неуспешен. Притиснат от общественото мнение, което го смята за убиец на Лора, той прави втори опит, и душата му отлита при Лора.